Читать «Вихрушка» онлайн - страница 67

— Браво, младежо — одобри Скраг. — Сега отвори очи.

Воси беше очаквал обикновените тренировъчни очила, които закриваха видимостта навън, но позволяваха да се виждат приборите. Обаче попадна в пълна тъмнина. Стресна се, внезапно го обхвана паника, координацията му изчезна. За части от секундата напълно загуби ориентация, стомахът му се превъртя така, както, предполагаше, че се завърта и хеликоптерът. Но той не се въртеше. Управлението беше непоклатимо като скала в ръцете на Скраг — само че Воси не го знаеше.

— Господи! — изпъшка той. Преглътна сухо и инстинктивно посегна да свали очилата.

— Стой! Ед, това е аварийна ситуация, ти си единственият пилот, единственият пилот на борда, и си в беда — не виждаш. Какво ще направиш? Поеми управлението! Хайде! Аварийна ситуация!

Устата на Воси беше пълна с жлъчка, той се изплю, ръцете и краката му нервно потреперваха. Пое лоста за управление, направи отново корекция и почти изкрещя панически, когато машината се люшна — очакваше, че Скрагър го държи, но той не го правеше. Воси отново коригира, напълно загубил ориентация. Този път Скрагър поправи грешката.

— Успокой се, Ед! — заповяда той. — Слушай проклетия двигател! Координирай ръцете и краката си. — После продължи по-меко: — Сега внимателно. Справяш се чудесно, внимателно сега. После ще повръщаш. Сега си в аварийна ситуация, трябва да приземиш машината и имаш тринадесет пътници на борда. Аз съм тук до теб, но за беда не съм пилот, какво ще направиш?

Ръцете и краката на Воси отново задействуваха в синхрон, ушите му слушаха двигателя.

— Аз не виждам, но ти виждаш, нали? — Точно така.

— Тогава можеш да ме насочваш при кацане! — Точно така! — Гласът на Скрагър стана по-остър. — Разбира се, ти трябва да задаваш подходящи въпроси. Контрол на Киш, HST напуска триста за Сири Три.

— Разбрано, HST.

Гласът на Скрагър се промени.

— Отсега нататък името ми е Бърт. Аз съм общ работник от сондите. Нищо не разбирам от летене, но мога да разчитам стрелките — ако ми кажеш точно къде да гледам.

Воси щастливо се хвърли в играта задаваше въпросите правилно. „Бърт“ го принуждаваше да използува познанията си по техниката на пилотиране и разположението на приборите и стрелките в пълна степен, караше го да задава въпросите така, че общият работник да ги разбере и да му отговори. От време на време, когато не беше съвсем точен, „Бърт“ започваше да крещи истерично:

— Не мога да намеря стрелката! Коя точно? За Бога, та те всички ужасно си приличат. Обясни ми пак, по-бавно, о, Боже, ще ни убиеш…

Тъмнината ставаше все по-гъста. Времето стана разтегливо, нямаше ги познатите циферблати и стрелки, които да му вдъхват увереност, нямаше нищо, освен гласа, който го форсираше до крайните предели на възможностите му.

Когато вече подхождаха на петнадесет метра и „Бърт“ крещеше инструкциите си за кацане, Воси усети, че му се повдига, ужаси се от тъмнината и от мисълта, че мъничкото кръгче за кацане на петролната платформа се приближава, за да го посрещне. „Все още имаш време да минеш на втори кръг, да дадеш газ, да се махнеш оттук и да изчакаш във въздуха, но докога?“ — помисли гой.