Читать «Вихрушка» онлайн - страница 65

Джеймс Клавел

— HST, прието.

Ед Воси беше американец, бивш военен летец, тридесет и две годишен, със спортна фигура.

— Днес радарът е нестабилен, а, Скраг? — попита той другия пилот.

— Аха. По-добре е така.

Сега пред тях беше малкият остров Сири — безплоден, пуст и незначителен, с неголямо мръсно временно летище, няколко бараки за персонала, обслужващ добива на петрол, няколко огромни резервоара за съхраняване на нефт, пълнени от прокарани по морското дъно тръбопроводи, които идваха от сондажните кули на север в Залива. Островът се намираше на около шестдесет мили от иранския бряг, близо до границата, която разделяше Ормузкия проток и водите на Иран от тези на Оман и Емирствата. Хеликоптерът направи плавен вираж точно над петролните резервоари и се насочи на запад към първата си спирка на няколко мили по-нататък, върху петролната платформа Сири Три. Понастоящем находището имаше шест работещи сонди, всички управлявани от френския полудържавен консорциум „ЕПФ“, който бе разработил този басейн за „Иран Ойл“ срещу бъдещи доставки на петрол.

— Радарен контрол Киш, HST е над Сири на 300 метра — обади се Ед Воси в микрофона.

— Прието, HST. Поддържай триста — дойде веднага отговорът. — Докладвайте, преди да започнете снижаването. Имате трафик пред вас, излитат в десет часа.

— Виждаме ги. — Двамата пилоти наблюдаваха полета на четирите, събрани в плътно ядро, реактивни изтребители — те минаха покрай тях и се извисиха в небесата на път към устието на пролива.

— Бързат — забеляза по-възрастният мъж и се намести на седалката.

— Има си хас. Погледни ги само! Исусе, те са F15 на Военновъздушните сили на САЩ! — учуди се Воси. — По дяволите, не знаех, че в този район има от тях. Виждал ли си ги преди, Скраг?

— Не, приятелю — отвърна Скрагър, също толкова заинтригуван, докато настройваше силата на звука в слушалките си. Шестдесет и три годишен, той беше най-старият пилот на С-Г, старши пилот в Ленгех, съсухрен дребен мъж, много слаб, много жилав, с прошарена посивяваща коса и хлътнали светлосини очи, които сякаш винаги изучаваха хоризонта. Говореше с австралийски акцент.

— Бих искал да знам какво става, по дяволите. Радарът е подозрителен като кенгуру в торба и това е вече третият полет, който виждаме, откакто излетяхме, макар и първият на янки.

— Сигурно е отряд със специално назначение, Скраг. Или ескортиращи изтребители, които Щатите са изпратили, на Саудитска Арабия с АУАКС.

Скраг седеше на лявата седалка в ролята си на обучаващ командир. Обикновено 212 използуваше конфигурация с един пилот на дясната седалка, но Скрагър беше приспособил машина с двойно управление за тренировъчни цели.

— Е — забеляза той през смях, — щом още не сме видели „Миг“-ове, сме добре.

— Червените няма да изпратят тук машини, колкото и да им се иска да пипнат пролива. — Воси бе съвсем сигурен. Той беше едва на половината на годините на Скрагър и почти два пъти по-едър. — Няма да го направят, докато им казваме да не си пъхат носа, където не им е работата, по дяволите и докато държим самолети и отряди със специално назначение и възнамеряваме да ги използуваме. — Той бързо погледна навън през омарата. — Хей, Скраг, погледни.