Читать «Вихрушка» онлайн - страница 41
Джеймс Клавел
„Мразя това място сега — помисли си тя. — Мразя оръжията и заплахите.“ Имаше още едно заплашително писмо в пощенската им кутия, също като първото, лошо написано и копирано на най-евтина хартия: „На първи декември ти дадохме на теб и семейството ти едномесечен срок да напуснеш страната ни. Вие сте още тук. Сега сте наши врагове и ние решително ще се борим с вас.“ Без подпис. Почти всеки чужденец в Иран беше получил такава заплаха.
Мразеше оръжията, мразеше студа и тъмнината, мразеше противните им тоалетни, където клечаха като животни, мразеше цялото глупаво насилие и разрушаването на нещо, което беше наистина много хубаво. Мразеше висенето по опашки. Проклети да са всички опашки. Проклет да е и гадният педераст, който е съсипал консервата със саздърма, проклети да са тази противна малка кухня и соленият говежди пай! „Цял живот не можах да разбера защо толкова го харесват хората. Смешно е! Консервирано осолено говеждо, смесено с варени картофи, малко лук, масло и мляко, ако ги имаш, натрошен хляб отгоре и запечено до кафяво. Пфу! Ами цветното зеле — миризмата му, като го готвя, ме кара да плюя, но прочетох, че е хубаво за колит, а всички знаем, че Дънкан не е толкова добре, колкото изглежда. Колко е глупаво да си мисли, че може да ме заблуди! Дали успя да заблуди Чарли? Колкото до Клер, каква глупачка е да напусне такъв добър мъж! Чудя се дали Чарли въобще е разбрал за връзката й с онзи пилот от «Гърни»? Какво от това, ако си кръшнеш малко, стига да не те хванат — трудно е да те изоставят сама толкова време, пък и ако ти се иска… Но се радвам, че се разделиха като приятели, въпреки че според мен тя е една себична кучка.“
Джени улови образа си в огледалото. Несъзнателно приглади косата си и се загледа в отражението си. „Къде отиде младостта ми? Не знам, но си отиде. Поне моята, на Дънкан не, той е още млад, млад за възрастта си — ако можеше само да се види. Тоя кучи син Гавалан! Не, Анди си е наред. Толкова се радвам, че се ожени отново за такова добро момиче. Морийн ще го държи изкъсо. А също и малката Електра. Боях се, че ще се ожени за онази малка китайка, секретарката му. Пфу! Анди е добре и Иран беше добре. Беше. Сега е време да си отидем и да се радваме на парите си. Определено е така. Но как? — Тя се изсмя високо. — Пак както винаги.“
Внимателно отвори фурната, премигна срещу топлината и миризмата, после отново я затвори. Не можеше да понася солен говежди пай.
Вечерята беше много хубава, соленият говежди пай — златистокафяв отгоре, точно както го харесваха.
— Ще отвориш ли виното, Дънкан? Персийско е, съжалявам, но е последната бутилка.
Обикновено бяха добре запасени и с френски, и с персийски вина, но тълпите, окуражавани от моллите, бяха разбили и изгорили всички магазини за алкохол в Техеран. Следваха строгия фундаментализъм на Хомейни — пиенето на алкохол, под каквато и да е форма беше забранено от Корана.
— Човекът на пазара ми каза, че никъде не се продава официално и дори пиенето в западните хотели сега е строго забранено.