Читать «Вихрушка» онлайн - страница 135

— Аз ще поема евакуацията, няма нужда да викате никого — заяви Скрагър.

Касиги се намеси:

— Докарайте ранените на борда — имаме хирургично отделение и лекар. Много е добър, особено при изгаряния.

— Чудесно! — Скрагър хукна към въртолета. Дьо Плеси грабна микрофона.

— Ще се справим без външна помощ. Сложете пострадалите хора на носилки. Капитан Скрагър ще ги докара на борда на танкера веднага. Тук има лекар.

Млад японски морски офицер се приближи и съобщи нещо на капитана, който поклати глава и отговори рязко, после обясни на дьо Плеси на английски:

— Тримата иранци, останали на борда, когато моторницата тръгна, искат веднага да бъдат откарани на брега. Казах им, че трябва да почакат. — После извика към машинното отделение да се подготвят за посрещането на ранените.

Касиги гледаше острова и резервоарите. Този нефт му беше дяволски нужен и островът трябваше да е безопасен. Но не можеше да направи нищо.

— Връщам се на брега — викна дьо Плеси и забърза към хеликоптера.

Скрагър беше вече на 206, отваряше задните врати.

— Какво правиш, Скраг? — попита го дьо Плеси.

— Мога да закрепя носилките на задните седалки. Ще стане по-бързо, отколкото да търсим специална платформа.

— Идвам с теб.

— Скачай вътре! — Двамата чуха шум и се обърнаха. Тримата иранци бяха притичали до хеликоптера и блъскаха по корпуса. Очевидно искаха да стигнат до брега с него.

Скрагър вече се бе настанил на пилотската седалка и пръстите му танцуваха по копчетата.

— Няма да стане. Трябва да откараме ранените, а тези могат да почакат. Сядай, приятелю — посочи той дясната седалка, после махна на иранците да се отдръпнат и извика: — Nah, ajaleh da ram — Не, бързам! — Беше един от малкото изрази на фарси, които знаеше. Двама от иранците се отдръпнаха покорно. Третият, Саид, се промъкна на задната седалка и започна да си закопчава колана. Скрагър му кимна към вратата да слиза. Мъжът не му обърна внимание и заговори бързо, усмихваше се насила и сочеше към брега.

Скрагър нетърпеливо му направи знак да слезе и натисна копчето за запуск на двигателя. Двигателят веднага изрева. Мъжът отново отказа и ядосано посочи към брега; гласът му потъваше в адския шум. За момент Скрагър си помисли: „Окей, защо пък да не го взема?“, после забеляза страха, изписан по лицето на мъжа, просмукания от пот комбинезон и в душата му се пробуди подозрение.

— Вън! — изкрещя той и се вгледа в иранеца по-внимателно.

Саид не му обръщаше внимание. Витлото над тях бавно се въртеше и набираше скорост.

— Нека да остане! — надвика го дьо Плеси. — По-добре да побързаме.

Внезапно Скрагър заряза двигателите, скочи, разкопча колана на Саид и с учудваща сила за толкова дребен мъж го сграбчи и го изхвърли от хеликоптера. Преди някой да разбере какво става, Саид пльосна на палубата почти в безсъзнание. Скраг събра ръцете си пред устата и извика към мостика:

— Хей, вие там долу! Касиги! Този тип твърде много бърза да стигне до брега — не беше ли преди малко под палубата? — И без да чака отговор, скочи обратно в пилотската кабина и натисна копчето.