Читать «Вихрушка» онлайн - страница 124

— Трябва да намерите някакъв начин, този чартър е особено важен за нас. От него зависи… подписването на договора с „Гърни“. Просто наредете един 212 да ни чака готов за излитане, в Галег Морги.

— Защо не на международното летище?

— Там е по-удобно… а и по-спокойно в момента.

Макайвър се намръщи. Валик имаше пълното право да иска от него подобни неща.

— Добре, ще се опитам — въздъхна той и придърпа към себе си бележника с формуляри за полетни разрешения. Най-отгоре стоеше разрешението за полета на Петикин до Табриз. Отново го обзе безпокойство. Къде, по дяволите, се изгуби този човек? В графата „пътници“ вписа името на генерал Валик и му го поднесе за подпис.

Валик хвърли един поглед на формуляра и решително го отблъсна.

— Не е необходимо тук да стои моето име. Пишете четирима пътници и известно количество багаж. Ще взема със себе си жената и децата. В Абадан ще останем една седмица, после се връщаме обратно. Моля един 212 да бъде готов в Галег Морги утре в девет!

— Съжалявам, генерале, но ако не впишем имената на пътниците, военните изобщо няма да приемат заявката. Ще я подам веднага, но не съм оптимист. — Макайвър взе писалката и започна да нанася имената.

— Спрете! Не искам да фигурират нашите имена. Пишете, че ще превозвате някакви резервни части за Абадан. Сто на сто имате такава необходимост, нали? — Потта по челото му рукна на ручейчета.

— Добре, но трябва да се подпишете в графата „разрешил полета“, да нанесете имената на пътниците и крайната точка на полета.

— Не разбрахте ли, че трябва да го уредите без името ми? — почервеня от гняв генералът. — Направете го веднага!

— Не мога! — Макайвър също започна да губи търпение. — Повтарям ви, че военните ще искат всички данни за полетите! Напоследък са станали досадни като конски мухи! Вече седмици не сме летели в тази посока и положително ще ни подложат на щателно претърсване! Техеран не е като Юга, където летим по сто пъти на ден!

— Специален полет за доставка на резервни части толкоз! Какво толкова сложно има?

— Има. Войниците в Галег Морги няма да ви пуснат до хеликоптера без съответното разрешение, да не говорим за контролната кула. Нали ще видят как се качвате, дявол да го вземе! — Макайвър го гледаше с открита досада. — Защо не уредите лично разрешението, генерале? Вие сте човекът с най-солидни връзки в Иран, за вас подобен проблем положително не представлява никаква трудност!

— Всички самолети са наши! Наши!

— Така е — кимна намръщено Макайвър. — Макар че ще станат ваши, като платите онези четири милиона долара, които все още ни дължите. Имате пълно право да летите за Абадан или където пожелаете. Но ако ви хванат в хеликоптер на С-Г с фалшиви документи, които са приподписани от мен, ще кацнете направо в затвора в комплект със семейството си, а там ще видите и мен, и пилота. Същевременно машината ще бъде конфискувана, а компанията ще изгуби завинаги разрешението си за работа на иранска земя. — При мисълта за затвора му се зави свят. Дори една десета от ужасите в подземията на САВАК да бяха верни, пак бяха прекалено много за един европеец.