Читать «Вихрушка» онлайн - страница 123

— Ще изплатим дълговете в момента, в който отворят банките — каза генералът.

— Това го слушам вече седмици наред — отговори хладно Макайвър. — Парите ми трябват веднага.

— На всички ни трябват! — изсъска гневно Валик, сдържайки избухването си само защото знаеше, че иранците в съседното помещение чуват всяка дума. — В момента се води гражданска война и аз не съм в състояние да отворя банките. Трябва да чакате. — Беше закръглен мъж с оредяла коса и тъмна кожа, облечен в скъп костюм. Снижи гласа си и добави: — Ако не беше глупостта на американците, които убедиха шаха да съкрати числеността на славната ни армия, сега нямаше да сме в това положение!

— Много добре знаете, че съм англичанин, а бъркотията сами си я забъркахте!

— Англичанин, американец — все едно! Грешката е изцяло ваша! Вашите правителства предадоха шаха и Иран, сега ще трябва да си плащате!

— С какво? — горчиво се усмихна Макайвър. — Вие държите всичките ни пари!

— Ако не бяха иранските ви партньори, и най-вече аз, вие нямаше да разполагате дори с едно пени! Анди не протестира. Получих телекс от своя уважаван колега генерал Джавадах, който ми съобщава, че тази седмица Анди ще подпише новия договор с „Гърни“.

— Аз пък научих лично от него, че сте му изпратили специален телекс, в който обещавате да ни отпуснете пари!

— Обещах да се опитам! — Генералът с усилие овладя гнева си, тъй като не можеше да мине без сътрудничеството на Макайвър. Избърса челото си с кърпичка и отвори куфарчето си. Беше пълно догоре с пачки банкноти, но той държеше капака така, че Макайвър да не вижда съдържанието му. Извади една от тях и щракна капака, после внимателно я преброи. Бяха петстотин хиляди риала — около шест хиляди долара. — Ето — рече доволно той. — Следващата седмица ще донеса още, а сега искам разписка, ако обичате.

— Благодаря — рече Макайвър и разписа разписката. — Кога ще можем да…

— Следващата седмица. Ако банките бъдат отворени, ще оправим всичко. Винаги държим на думата си. Винаги! Нали на нас дължите договора с „Гърни“? — Валик се наведе напред и снижи глас: — Имам един специален чартър за изпълнение. Утре сутринта трябва да имам на разположение един 212, готов за полет.

— Закъде?

— Трябва да прегледам някои обекти в Абадан — обясни Валик, а Макайвър забеляза ситните капчици пот, които покриха челото му.

— А как ще получа разрешение, генерале? Въздушното пространство на Иран се намира изцяло под контрола на военните и…

— Не се занимавайте с разни разрешения, просто…

— Ако не получим план на полета, одобрен предварително от военните, действията ни ще бъдат незаконни.

— Винаги можете да кажете, че сте поискали разрешение и сте го получили устно. Какво толкова трудно има?

— Първо, това е нарушение на иранските закони, генерале, на вашите закони. Второ, дори да излетим от Техеран без проблеми, следващият военен диспечер ще ни поиска номера на разрешението, който е записан в щаба на ВВС. А те са страшно подозрителни към полетите на хеликоптери, далеч по-подозрителни от цивилните си колеги. И щом разбере, че нямаме разрешение, незабавно ще ни нареди да се приземим и да се явим в контролната кула. Там ще ни арестува, а машината ще бъде конфискувана.