Читать «Вихрушка» онлайн - страница 120

— За всички наши жени е така, клекалото е истинско проклятие. Но какво съм виновен аз, по дяволите, че в тази част на света се облекчават по този начин? Слава Богу, че в моето жилище има нормална тоалетна, иначе Джени отдавна да се е разбунтувала! — Макайвър завъртя копчето за усилване на приемника и промърмори: — Хайде Фреди!

По стените на кабинета имаше само карти, но на мястото на снимката на шаха, която доскоро беше задължителна, все още личеше светло петно. Небето над затъмнения град се озаряваше от пожарища, в целия квартал не светеше нито една лампа, с изключение на тяхната. Пистолетната и автоматичната стрелба се смесваше с вечното „Аллах акбар“, което разтърсваше града.

Репродукторът оживя:

— Тук Ковис, капитан Еър. Чувам ви ясно и чисто, капитан Макайвър.

Двамата рязко се изправиха и размениха разтревожени погледи.

— Нещо не е наред, Мак — прошепна Том Локхарт. — Той не може да говори свободно, значи някой стои до него…

Макайвър превключи на предаване:

— Май си играеш на радист, Фреди — рече нарочно небрежно той, с цел да провери подозренията си. — Забрави ли часовете за връзка?

— Случайно съм в радиокабината, капитан Макайвър.

— Всичко е в позиция пет на пет, нали? — Това означаваше максимално усилване на радиосигнала, но на жаргона на пилотите означаваше съвсем друго: „Добре ли си, всичко ли е наред?“

След нарочна пауза, от която всичко им стана ясно, Еър отговори:

— Да, капитан Макайвър.

— Добре, капитан Еър — изрече отчетливо Макайвър, за да му покаже, че е разбрал всичко. — Моля, свържете ме със Старк.

— Съжалявам, сър, невъзможно е. Капитан Старк все още се намира в Бандар-е Делам.

— Какво прави там? — остро попита Макайвър.

— Капитан Луц му заповяда да остане там, а вместо него изпрати капитан Дюбоа да изпълни ВИП-превоза, поискан от „Иран Ойл“ и разрешен от вас.

Преди да отлети, Старк беше успял да отскочи до Техеран и беше обяснил проблема на моллата Хусаин. Макайвър беше дал съгласието си за полета, тъй като полковник Пешади нямаше нищо против, и нареди на Старк да го държи в течение.

— Ще дойде ли в Ковис машина 125, капитан Макайвър?

— Възможно е — отвърна Макайвър. — Но човек никога не може да бъде сигурен. — 125 трябваше да пристигне още вчера в Техеран, но поради сраженията около летището полетът беше отложен за следващия ден, понеделник. — Правим опити да получим разрешение за директен полет до Ковис. Малко е рисковано, защото военните контрольори на полетите са… са малко. Летището на Техеран е задръстено и не можем да измъкнем нито една машина. Кажи на Мануела да е готова, в случай че получим разрешение за излитане. — Макайвър направи гримаса, защото не беше сигурен доколко може да се разпростира по откритата линия. В същия миг погледът му беше привлечен от ръкомахането на Локхарт.

— Дай на мен, Мак — прошепна той. — Фреди говори френски.

Лицето на Макайвър се проясни и той с готовност прехвърли микрофона в ръцете му.

— Ecoute, Фреди — започна Локхарт на канадското си наречие, което дори Фреди трудно разбираше, макар че владееше френски отлично. — Международното летище все още се намира в ръцете на марксистите, подкрепяни от бунтовниците на Хомейни и партизани на ООП. Държат и контролната кула. Най-упоритият слух тази вечер е, че през нощта ще се извърши преврат със съгласието на министър-председателя, войските най-сетне ще завземат Техеран и ще получат заповед да потушат всички бунтове със силата на оръжието. Какъв е проблемът ви там? Добре ли сте?