Читать «Вихрушка» онлайн - страница 118

— Много любопитно — промълви тя, опитвайки се да не мисли за убитите, нито пък за Старк, останал далеч в Бандар-е Делам. — Пешади нито веднъж не каза „Да живее шахът“, сигурно е страшно уплашен, въпреки победата!

— На негово място и аз бих се уплашил — сви рамене Еър. — Дори нещо по…

Телефонът за вътрешна връзка издрънча и всички подскочиха. Еър вдигна слушалката.

— Ало?

— Майор Чангиз на телефона. А, капитан Еър, тъкмо вас търся! Имаше ли нападение откъм вашата страна? Какво стана там?

— Нищо. Тук нападение нямаше.

— Слава Богу! Тревожехме се за вашата безопасност. Сигурен сте, че нямате убити и ранени, така ли?

— Доколкото знам, нямаме.

— Слава Богу! При нас са доста. За щастие нямаме ранени врагове.

— Нито един?

— Нито един. Ще ви моля да не споменавате нищо за току-що приключилия инцидент по радиото, капитане. Въпрос на военна тайна, вярвам, че ме разбирате.

— Напълно, майоре.

— Добре. Моля ви да използувате честотата на базата. В името на сигурността ние ще прослушваме вашата. Моля да не използвате късовълновите си предаватели без предварително съгласуване с нас. — Еър усети как кръвта се качва в лицето му, но премълча. — Накрая ще ви помоля точно в двадесет нула-нула да сте готов за инструктаж при полковник Пешади, а всички правоверни на служба при вас да бъдат незабавно освободени за вечерната молитва, включително Есвандиари.

— Съжалявам, но Есвандиари ползува едноседмичен отпуск.

Ставаше въпрос за директора на местния клон на „Иран Ойл“.

— Добре, тогава пратете останалите под ръководството на Павуд.

— Веднага.

Разговорът прекъсна. Еър каза на останалите за какво става дума и излезе да предаде заповедта. Масил се притесни.

— Капитане! Ваше превъзходителство! Аз съм дежурен до залез-слънце. Очакваме двете машини 212 и…

— Заповедта се отнася до всички правоверни и трябва да се изпълни незабавно. Документите ти са наред, вече години работиш в Иран. По-добре да идеш, защото той знае, че си тук… Или имаш от какво да се страхуваш?

— Не, ни най-малко.

Еър видя как по челото на палестинеца избиха ситни капчици пот и каза:

— Не се безпокой, Масил. Ще те заместя, докато се върнеш. Сигурно няма да трае дълго.

Прие двата хеликоптера 212, изпрати екипажите да почиват и с нарастващо нетърпение зачака завръщането на Масил. Бавеше се прекалено дълго. Опита се да свърши някоя и друга рутинна работа, но скоро се отказа. Единствената мисъл, която го топлеше, беше фактът, че жена му и децата му са на сигурно място в Англия въпреки противното време, противната влага, противните стачки и още по-противното правителство там.

Малко след мръкване късовълновата радиостанция оживя.

— Ало, Ковис, говори Макайвър от Техеран…

11

Техеран, централата на С-Г: 6,50 вечерта.

— Ало, Ковис, говори Макайвър от Техеран, чувате ли ме? — повтори Макайвър.

— Техеран, тук Ковис, задръж едно. — Това означаваше да изчака.

— Окей, Фреди — отвърна Макайвър и сложи микрофона на бюрото си. Двамата с Том Локхарт, който следобед бе пристигнал от Загрос, седяха в канцеларията на последния етаж на сградата, в която вече десет години се помещаваше централното управление на С-Г. Тя беше на пет етажа с плосък покрив, превърнат от Джени в прекрасна градина със столове, масички и малка скара за пикник. Генерал Бени-Хасан, близък приятел на Андрю Гавалан, беше препоръчал тази постройка с цялото си сърце: „За компанията на Анди Гавалан само най-доброто! Има място за половин дузина офиси, цената е съвсем приемлива, на покрива можете да монтирате генератор и антена, близо сте до главната магистрала, която води за летището, пазарът ви е подръка, моят офис е отсреща, място за паркиране има достатъчно. А сега — най-специалното предимство!“ — При тези думи генералът беше отворил вратата и бе показал на Макайвър тоалетната. Обикновен, не много чист клозет.