Читать «Вихрушка» онлайн - страница 111

— Ще го запалим! — твърдо каза Киаби. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Очите му се спряха на инженера: — Какво ще кажеш?

— Трябва да го направим, ваше превъзходителство — кимна онзи. — Но какво ще стане със селото?

Инженерът, нервен иранец на средна възраст, с безпокойство следеше действията на моллата.

— Ще евакуираме жителите — отвърна Киаби. — Ще им кажем да се върнат, когато опасността отмине.

— А ако и къщите пламнат? — попита Руди.

— Значи ще изгорят и толкоз. Такава ще бъде Божията воля.

— Правилно — кимна Хусаин. — А как ще го подпалите?

— Стига му и една клечка кибрит. За съжаление и ние ще изгорим. — Киаби се замисли за миг, после се извърна към пилота: — Руди, на борда имаш сигнален пистолет, нали?

— Да. — Руди беше настоял да го вземат, обяснявайки, че може да им потрябва в случай на извънредна ситуация. Всички пилоти го подкрепиха, макар да бяха сигурни, че едва ли ще им е нужен. — С четири ракети. Мислиш ли, че…

Небето се раздра от пронизителния писък на реактивни самолети и всички вдигнаха глави. Два изтребителя профучаха с пълна скорост над главите им и се насочиха към Персийския залив. Според Руди курсът им беше точно към остров Харг. Бяха тежковъоръжени, ракетите въздух-земя стърчаха под крилете им. Дали са предопределени за Харг, запита се Руди и гърлото му се сви. Нима и там е стигнала проклетата им революция?

— Харг, нали, Руди? — погледна го въпросително Киаби.

— Харг е точно в тази посока, шефе — отвърна капитанът, опитвайки се да не се ангажира с мнение. — Сигурно е тренировъчен полет. Докато бяхме там, такива полети се извършваха с дузини на ден. Искаш да запалим петрола с помощта на ракетите, така ли?

Киаби с нищо не показа, че го е чул. По дрехите му бяха избили петна пот, ботушите му бяха покрити с мазен пласт петрол. Мислеше си за бунта във военновъздушната база Дошан Тапе. Ако тези двама пилоти бяха от бунтовниците и нападнеха Харг, съоръженията там щяха да бъдат унищожени и Иран щеше да се върне двадесет години назад в развитието си. Усети как се задушава от ярост.

Когато Руди дойде да го вземе с този молла на борда, Киаби онемя от изненада, после сухо поиска обяснения. Отново онемя, когато моллата му заповяда да закрие незабавно базата и да се обяви в подкрепа на Хомейни.

— Но това означава гражданска война! — успя да продума той.

— Такава е волята на Аллаха — отвърна му Хусаин. — Вие сте иранец, а не лакей на чужденците. Имамът заповяда да встъпим в бой с редовната армия и да я унищожим. С помощта на Аллаха само след няколко дни ще бъде създадена първата истинска ислямска република на земята от Пророка насам, да бъде благословено името му!

Киаби понечи да каже това, което много пъти беше казвал в близък кръг приятели: „Това са налудничави мечти, а вашият Хомейни е зъл и изкуфял старец, който търси лична разправа с фамилията Пахлави. Той е убеден, че полицията на Реза шах е убила баща му, а тайната полиция САВАК на сегашния шах Мохамад Реза е убила сина му преди няколко години в Ирак… Той е обикновен тесногръд, фанатик, който иска да върне в Средновековието целия ирански народ и особено жените…“