Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 82

— Не знам — прошепва Симон, — но един приятел на Лучио ще донесе още новини довечера. Мисля, че трябва да дойдеш.

Подръпвам брадата си. Председателят на нашия наказателен съд е мирянин, но каноничните ни съдилища се ръководят от свещеници. Долових отзвук от предупреждението на Майкъл Блек. Някой с расо има пръст в тази история и няма да се откаже, докато не се докопа до онова, което иска.

— Добре, ще дойда — отговарям на Симон.

Ала вниманието на брат ми е привлечено от нещо друго. Задната врата на музея е отворена. И на прага стоят дон Диего и агент Мартели.

Вдигам ръка и се провиквам:

— Добре сме. Исках да се видя с брат ми за минута.

Диего обаче казва:

— Отец Симон, кураторите имат нужда от вас.

Затова брат ми пуска Петрос на земята и прикляка да го прегърне. А на мен промърморва:

— Пази се. Ще се видим след няколко часа.

* * *

„Санта Марта“ има малка библиотека за гостите си. Когато с Петрос се връщаме в хотела, вземам от нея Кодекса на каноничното право и двамата се качваме в стаята си.

Кодексът и вмъкнатите в него правни коментари са много обемни. В сравнение с тях Библията изглежда като плажно четиво. В ръцете си държа мъдрост, трупана две хиляди години при решаването на всекидневните проблеми на Църквата. Колко може да се плати на свещеник за погребение? Позволено ли е да се ожениш за протестантка? Може ли папата да се оттегли? Каноничното право определя кой може да преподава в католическо училище или да продава църковна собственост, или да отменя отлъчване от Църквата. Случаят на Уго сигурно ще се върти около канон 1397: Човек, извършил убийство, или човек, който отвлече, задържи, осакати или рани тежко друг човек със сила или посредством измама, подлежи на наказание. Никъде в списъка на наказанията обаче не се споменава за затвор. Това е най-очевидният проблем във връзка с разглеждането на убийството на Уго съгласно църковните закони: убиецът няма да прекара и ден зад решетките, защото каноничните закони не предвиждат наказание лишаване от свобода. Но ако убиецът е свещеник, над главата му надвисва по-страховито наказание — отнемане на свещеническия му сан.

Миряните трудно биха могли да проумеят колко сериозно е лишаването от свещенически сан. Да кажеш, че един духовник вече не е такъв, е като да кажеш, че майката е бездетна или човекът е нечовечен. Онова, което Бог дава на човек по време на ръкополагането му, никоя човешка власт не може да отнеме. Затова, макар да е способен да отслужва тайнствата, свещеник, лишен от сан, няма право го върши. Миряните следва да избягват всяка отслужена от него литургия. Той не бива да изнася проповеди, нито да изслушва изповеди освен от човек на смъртен одър. Няма право дори да работи в семинария или да преподава теология в което и да е училище — католическо или не. Тъкмо това прави присъдата толкова тежка — превръща ни в призраци. Задължава света да отрича съществуването ни. Никой светски съд няма същата власт над миряните. Такава присъда тласка много свещеници към самоубийство. Сега като се замисля, може би там е ключът към случващото се с процеса за Уго. Гледането на делото в каноничен съд не е просто начин свещениците да контролират резултата, а е и много ужасен начин да сплашиш един свещеник.