Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 79

— Уго, ако съм създал у теб впечатлението, че използваме тези средства с лекота, значи съм сбъркал.

Той положи ръка върху рамото ми, сякаш за да ме утеши.

— Отче, не разбираш ли? Това е хубаво. Много хубаво. Всеки, изучавал плащаницата, допуска, че четирите евангелия са фактологични. Светът прави същата грешка като „Диатесарон“, без дори да го съзнава: ние сплитаме в едно четирите евангелия, макар че това на Йоан не почива на исторически факти. Вероятно има десетки отклонения дори само в неговия разказ за погребението — Исус е положен в гроба от различен човек, по различен начин, в различен ден. Ти промени бъдещето на плащаницата, отче Алекс. Ти откри шперца.

Инстинктът обаче ми подсказваше друго. Подсказваше ми, че средството, което му дадох в ръцете, не е шперц, а по-скоро стенобойна машина. Преподавал съм евангелията на стотици ученици на всякаква възраст, но никога не съм попадал на някой толкова безстрашен по отношение на истината. Уго изпитваше героичен, почти войнствен подтик да заеме страна. Да разбие и най-съкровените убеждения, ако са погрешни. Несъмнено това го накара така разпалено да защитава плащаницата — яростта му срещу несправедливостта на грешката.

Тревожех се за него. Понякога се питах дали по-скоро не би си създал враг, отколкото да угоди на приятел, ако на везните е дори миниатюрна трохичка фактологична истина. Беше безмилостен дори към самия себе си. Веднъж ми призна, че му е много трудно да се откаже от евангелските истории, за които още от малък е вярвал, че отговарят на историческата истина; някаква детска част от сърцето му се късала при мисълта, че яслите и влъхвите съществувал по-скоро в инсценировката на Рождеството, отколкото в онази вълшебна нощ преди две хиляди години. Но завърши с горда усмивка: „Ако хората стоят зад това, значи и аз стоя“. И държеше да започваме всичките си уроци с думите: „Време е да изоставим детинщините“. Беше склонен да се откаже от яслите и от влъхвите, ако така щеше да върне плащаницата на света.

Дълбоко в същината на нашата религия лежи убедеността, че загубата и жертвата са проява на благородство. Да се откажеш от нещо любимо е най-висшето доказателство за християнския дълг. Винаги съм се възхищавал на това качество на Уго. Но не можех да се отърся от усещането, че под храбростта му се крие силен порив към самобичуване, и точно това важно прозрение ми помогна да разбера защо толкова бързо се е сближил с брат ми.

13.

Петрос спи до късно. Обикновено става пръв, нахлува в спалнята и започва да размахва отпуснатата ми ръка като гребло на гръцка трирема. Не съм свикнал да се измъквам тайно от леглото, но успявам да не го разбудя. Докато си гладя расото, не се сдържам и открехвам входната врата, за да се уверя, че Фонтана още е на пост.