Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 78

— Значи алогите оспорват Евангелието от Йоан — каза Уго, подръпвайки оредяващата си коса.

— Да. Само него.

— Опитали са се да го изхвърлят от „Диатесарон“.

— Точно така.

— Защо?

Обясних му, че Евангелието от Йоан е написано последно — шейсет години след Разпятието — и е два пъти по-дълго от това на Марко. То се опитва да отговори на нови въпроси относно младата християнска религия и междувременно коренно променя образа на Исус. Изчезва скромният дърводелски син, който лекува болните и прогонва злите демони на обладаните, който говори с простички притчи, насочени към обикновените хора, ала не разкрива много за собствената си личност. Вместо това Йоан създава нов образ на Исус — на философ с възвишен ум, който не извършва екзорсизъм, не се изразява с притчи и неспирно говори за себе си и за своята мисия.

Учените днес са единодушни, че другите три евангелия се осланят на действителни спомени за исторически събития, записани на ранен етап и редактирани с времето. Четвъртото евангелие обаче е различно.

Йоан рисува портрет по-скоро на Бог, отколкото на човек, премахва факти и ги замества със символи. Евангелието му дори съдържа насоки, които да подскажат на читателя какво прави то: Йоан пише, че хлябът, който ядем, не е истински хляб, че Исус е истинският хляб. Че светлината, която виждаме, не е истинска светлина, че Исус е истинската светлина. При Йоан думата истински почти винаги означава невидимото царство на вечността. С други думи, четвъртото евангелие е по-скоро теологично, отколкото историческо. А за много читатели теологията с шокираща. След като човек прочете трите евангелия, вкоренени по-стабилно в историята, става опасно лесно да прочете четвъртото и да не успее да проумее, че фактите са преобразени в символи.

По тази причина Йоан открай време е черната овца сред евангелистите. Само един християнски учен преди Тациан се е опитал да създаде евангелска хармония като „Диатесарон“, но изобщо не е използвал текста на Йоан. Нито една група обаче не е възразила срещу Йоан по-категорично от алогите.

— И ти твърдиш — каза Уго, — че за нашите цели алогите са имали право. Ако се интересувам единствено от историята, от фактите, трябва просто да изключа Йоан.

— Зависи. Има правила.

— Отче Алекс, аз съм добър католик. Не искам да изрежа част от Библията с ножица. Но в другите три евангелия пише, че Исус е погребан с плащаница. Не може и двете неща да са верни. Значи изключваме Йоан?

Той сякаш дори не искаше да види думите, които неговият екип от консерватори откриваха под петната в „Диатесарон“. Трябваше да усетя под какъв натиск е поставен, колко неотложна чувства задачата си.

— Или пък — каза той, — да вземем друг пример: Йоан пише, че Исус е помазан със смес от смирна и алой. Според другите евангелия не са използвани благовония, защото Исус е погребан съвсем набързо.

— Защо това има значение?

— Защото химическите изследвания, които опровергават радиовъглеродното датиране, също не откриват следи от смирна и алой по плащаницата.

Не че той грешеше. Просто се движеше твърде бързо. Веруюто на всеки изучаващ Библията е смирението. Предпазливостта. Търпението. Преди шейсет години папата позволил на малък екип да копае под базиликата, за да търси костите на свети Петър. Днес учителите по евангелия са онези хора, на които е поверено да копаят под основите на Църквата, на които е разрешено да търсят там, където е най-опасно. Нужна е огромна предпазливост, всичко друго е безразсъдно.