Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 59

Иън Колдуел

Чувам как в кухнята Петрос рови в хладилника за храна, но не намирам сили да се провикна и да го спра. Помня как преди години Мона се прибра от болницата, след като един старец бе умрял. Измъчваше се и по някаква причина обвиняваше себе си. Неподходящо лекарство. Несполучлива интервенция. Но нито един пациент не е умрял по време на дежурство на съпругата ми, защото тя не се е притекла на помощ, когато я е помолил.

Сядам на стола на Уго. И изведнъж чувам нещо. Петрос ме вика.

— Какво има? — Втурвам се в кухнята.

Няма го.

— Петрос! — изкрещявам. — Къде си.

Главата му надниква иззад ориенталския параван в дъното.

— Виж! — подканя ме.

Объркано се затътрям към него. Там, зад паравана, е един от големите прозорци, гледащи на запад, към вътрешния двор на библиотеката. Петрос стои до прозореца и държи едно от парченцата лой на Уго.

— Какво да видя? — питам го.

Той ми сочи към пода. Там е кацнала малка птичка, която кълве лойта, която Петрос е извадил от хладилника. Скорец.

— Просто влетя вътре! — ликуващо ми съобщава Петрос.

Лъже ме обаче. Ръчката на прозореца е извита не както трябва. Той го е отворил.

— Затвори прозореца — нареждам му строго, с усещането, че сме се разминали на косъм с нещо зловещо. — И повече да не си го направил.

Намираме се на десет метра над двора. Потръпвам при тази мисъл.

— Не съм го отворил — цупи се Петрос.

И се вдига на пръсти, изпънал ръка, за да ми го докаже. Дръжката е на сантиметри от пръстчетата му. И тогава забелязвам. На пода зад него има строшено стъкло. Стъклото зад дръжката е счупено.

— Птицата ли го направи? — питам го, но вече знам отговора.

— Не — сърдито отговаря Петрос. — Винаги си е било счупено.

Входната врата не е поддала, затова някой е влязъл в апартамента през прозореца.

Надниквам към вътрешния двор долу. Десет метра. Дори не мога да си представя как е възможно някой да се покатери толкова на високо.

— Стой тук и нищо не пипай — нареждам на Петрос.

Връщам се в спалнята на Уго и всичко се изяснява. Не Уго е зарязал бюрото си в такъв безпорядък. Не той е дръпнал стола. Коленича и забелязвам следи от опит да бъде отворен металният сейф.

Само че никой лост няма шанс с него. Тежи колкото човек и е завинтен за пода.

Комбинацията е 1-16-18. Думите, с които Исус е основал папството, както са записани в първото евангелие, шестнайсета глава, осемнайсети ред. Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят. Въпреки опита да бъде строшен механизмът работи гладко и пантите не издават нито звук. Уго купи сейфа, за да съхранява ръкописите за изложбата си, и наистина успя.