Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 59
Иън Колдуел
Чувам как в кухнята Петрос рови в хладилника за храна, но не намирам сили да се провикна и да го спра. Помня как преди години Мона се прибра от болницата, след като един старец бе умрял. Измъчваше се и по някаква причина обвиняваше себе си. Неподходящо лекарство. Несполучлива интервенция. Но нито един пациент не е умрял по време на дежурство на съпругата ми, защото тя не се е притекла на помощ, когато я е помолил.
Сядам на стола на Уго. И изведнъж чувам нещо. Петрос ме вика.
— Какво има? — Втурвам се в кухнята.
Няма го.
— Петрос! — изкрещявам. — Къде си.
Главата му надниква иззад ориенталския параван в дъното.
— Виж! — подканя ме.
Объркано се затътрям към него. Там, зад паравана, е един от големите прозорци, гледащи на запад, към вътрешния двор на библиотеката. Петрос стои до прозореца и държи едно от парченцата лой на Уго.
— Какво да видя? — питам го.
Той ми сочи към пода. Там е кацнала малка птичка, която кълве лойта, която Петрос е извадил от хладилника. Скорец.
— Просто влетя вътре! — ликуващо ми съобщава Петрос.
Лъже ме обаче. Ръчката на прозореца е извита не както трябва. Той го е отворил.
— Затвори прозореца — нареждам му строго, с усещането, че сме се разминали на косъм с нещо зловещо. — И повече да не си го направил.
Намираме се на десет метра над двора. Потръпвам при тази мисъл.
— Не съм го отворил — цупи се Петрос.
И се вдига на пръсти, изпънал ръка, за да ми го докаже. Дръжката е на сантиметри от пръстчетата му. И тогава забелязвам. На пода зад него има строшено стъкло. Стъклото зад дръжката е счупено.
— Птицата ли го направи? — питам го, но вече знам отговора.
— Не — сърдито отговаря Петрос. — Винаги си е било счупено.
Входната врата не е поддала, затова някой е влязъл в апартамента през прозореца.
Надниквам към вътрешния двор долу. Десет метра. Дори не мога да си представя как е възможно някой да се покатери толкова на високо.
— Стой тук и нищо не пипай — нареждам на Петрос.
Връщам се в спалнята на Уго и всичко се изяснява. Не Уго е зарязал бюрото си в такъв безпорядък. Не той е дръпнал стола. Коленича и забелязвам следи от опит да бъде отворен металният сейф.
Само че никой лост няма шанс с него. Тежи колкото човек и е завинтен за пода.
Комбинацията е 1-16-18. Думите, с които Исус е основал папството, както са записани в първото евангелие, шестнайсета глава, осемнайсети ред.