Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 58

Някой се е опитвал да нахлуе, но Уго заключваше с два катинара. За разлика от вратата на нашия апартамент тази не е поддала.

Отключвам с ключовете, които ми даде Уго, за да наглеждам жилището, докато той е в Турция. Петрос се втурва вътре и аз се спускам след него, но в апартамента няма никой. Всичко изглежда, каквото съм го виждал за последно.

— Доктор Ногааара? — провиква се Петрос напевно.

— Той не е тук — казвам му. — Просто търсим нещо негово.

По-късно ще имам време да му обясня. Моля го да остане тук, в дневната, докато свърша работа. Не знам какви емоции ще ме завладеят.

Скромното помещение, където спеше Уго Ногара, се намира зад стена от ориенталски паравани. Тъгата, присъща на нашата държава, е налегнала импровизираната стая. Свещениците биват насърчавани да не трупат притежания, затова дори най-изтънчените духовници обикновено живеят в безлични стаи с мебели под наем. При католическите свещеници е още по-зле. Стените на стаите не са населени със снимки на съпруги и деца. Подовете не са осеяни с гумени играчки и обувчици с големината на юмрук. Гардеробите изглеждат недостатъчно пълни без пъстри палтенца и миниатюрни чадърчета, които да напират зад открехнатите им врати. Вместо това римокатолическите светци пазят изрезки от вестници и пощенски картички за забележителностите, които са посетили, и за поклоненията, които са направили през седмиците на задължителната си почивка. В дома на Уго не би трябвало да е така. Той беше мирянин, но никога не бихте се досетили по вида на стаята му.

В кошчето за смет има цяла купчина бутилки от грапа „Джулия“ По снимките на стените няма дори намек за лична радост, само паметници от Едеса, но без Уго на преден план. Единственият признак, че тук някога е нощувал човек, са разхвърляните върху бюрото книги и столът, който дори не е избутан обратно на мястото си. Сякаш, както е бил погълнат от работата си, е станал да отвори на някого и всеки момент ще се върне. Под бюрото различавам скосените ръбове на железния сейф на Уго. Но преди да коленича, за да го отключа, затварям очи и усещам прилива на познато чувство. Баща ми остави след себе си такъв живот — все още топъл от недовършените неща.

Отново отварям очи и разглеждам корковата дъска, закачена на стената. На нея е забодена рисунка, направена от Уго. Прилича на жезъл с две преплетени змиевидни линии. Едната има надпис ДОБРИЯТ ПАСТИР, а другата — АГНЕЦ БОЖИ. До всяка извивка се мъдрят евангелски цитати.

Думите издълбават празнина у мен. Когато за пръв път се появява в Евангелието от Йоан, Исус е наречен „Агнецът Божий“. Нито едно друго евангелие не го нарича така, но смисълът е съвсем очевиден. Във времената на Мойсей, в края на десетте напасти в Египет, Бог закриля юдеите от Ангела на смъртта, като им нарежда да принесат в жертва агне и да намажат с неговата кръв всяка врата, която ангелът трябва да подмине. А сега Господ спасява своя народ с нов Агнец: Исус. Исус, който ни носи духовно спасение чрез смъртта си. Към тази метафора Йоан добавя и втора. Неговият Исус казва: „Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овцете“. В другите евангелия има пастир — символична личност, която се радва, когато спасява заблудени овце, но Добрият пастир при Йоан е различен. Той ще спаси стадото си, като умре. Този замисъл е зловещ. Смразяващ. Агнецът и Пастирът се срещат в смъртта. Един човек умира, за да може останалите да живеят. Струва ми се зловещо, че точно тази идея е занимавала съзнанието на Уго непосредствено преди да бъде убит. Напомня ми за имейла, който ми изпрати. В него ме молеше за помощ. А аз го разочаровах.