Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 51
Иън Колдуел
— Не такива, за каквито си мислиш — отговори с искра в погледа той. — А сега ме последвай.
Когато напреднахме между стелажите, Уго стана още по-прецизен. Остави брезентовия сак в края на пътеката, извади бурканче с напоени със спирт памуци и си избърса ръцете, преди да надене ръкавиците.
— Това ли е? — попитах, когато забелязах, че на екранчето тече списък с ръкописи на сирски, древния език на Едеса по време на създаването на „Диатесарон“ Също така и езикът, най-близък до арамейския на Исус.
Уго поклати глава и продължи по пътеката.
— Ето това е — каза.
На екранчето се появи странен надпис. На мястото на сигнатурата се мъдреше дума на латински. CORRUPTAE.
Повреден.
— На този рафт са ръкописите за реставрация — каза Уго и посочи цял един стелаж, повече от сто книги. — Май изобщо не подозират, че е тук.
— Ти как го намери?
Уго не можеше да чете на гръцки, а познанията му по сирски бяха още по-слаби.
— Отче Алекс, идвам тук всяка нощ, откакто съм се върнал от Турция. Спя само денем. Животът ми се е превърнал в това, което виждаш тук. Ей толкова ми остава — леко раздалечи той пръсти във въздуха — да докажа, че плащаницата е била в Едеса през втори век. Ако се наложи, ще претърся ръчно всички ръкописи тук един по един — Ухили се широко. — За щастие, ръкописите на този рафт имат номера от старата инвентарна система, написани на прелестен латински.
Взря се с присвити очи в кожените подвързии и плъзна пръст във въздуха, на косъм от гръбчетата им. Когато стигна до ръкописа, който търсеше, наклони глава и погледна назад към най-близкия скенер на стената, сякаш преценяваше колко движение може да си позволи. Накрая каза:
— Сложи си ръкавиците.
Тези думи предизвикаха у мен тръпка, по-силна от очакваната.
— Преди това може ли само да го докосна? За секунда. Много ще внимавам.
Той не отговори, а с отработено движение изтегли томчето от рафта, отвори позлатената кожена корица и отвътре се подаде нещо разкривено и ужасно на вид. Беше не по-голямо от кутия за колие, с ръждиви драскотини, плъзнали като паяжина по черната и ситно надупчена повърхност на корицата.
— Трябва да знаеш нещо — каза Уго, — преди да го докоснеш. Нещо, което успях да проследя едва след като го открих. Преди триста години папата изпратил цял свещенически род да издирва най-древните ръкописи на света. Един от свещениците се натъкнал на библиотека насред пустинята в Нитрия, Египет, в манастира на сирийците, където през девети век някакъв абат бил събрал сбирка от текстове. Още по времето на абата текстовете били изключително древни. Днес това са най-старите съществуващи книги. Абатът написал в ръкописите предупреждение:
