Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 52
Иън Колдуел
Другата причина е, че когато братовчедът на Асемани се опитал да изготви каталог на ръкописите, починал, преди да го завърши. Трети Асемани поел нещата в свои ръце, но в апартамента му до библиотеката избухнал пожар. Целият каталог бил унищожен. Така и никой не го е завършил. Затова няма данни за тези ръкописи и, изглежда, никой не знае, че са тук.
— Уго, защо ми го казваш?
— Защото, макар че самият аз не съм подвластен на суеверието и се мисля за късметлия, че намерих тази книга, ти имаш право да решиш за себе си.
— Не ставай смешен. — Та аз преподавах евангелията по съвременна методика. Научен, рационален прочит на Библията. Нито за миг не се поколебах.
Уго хвана древния текст между ръкавиците си, а после го задържа върху дланта на едната си ръка. Вдигна другата и ми я показа. Там, където беше докоснала ръкописа, ръкавицата беше станала ръждивокафява.
— Корицата оставя почти незаличимо петно. Отнема ми дни да го изтъркам от кожата си. Моля те, сложи си ръкавиците.
Той изчака да го направя, после нежно, досущ като лекаря, който положи новородения Петрос в ръцете ми, ми предаде текста.
Не бях виждал книга, изработена по този начин. Като праисторическо животно, намерено живо на дъното на океана, ръкописът имаше съвсем смътна прилика със съвременните си братовчеди. Корицата му беше изработена от парче кожа, подобно на капак на чанта, и се увиваше около страниците, за да ги предпазва. От нея висеше кожена опашка като ремък, която опасваше книгата и я пристягаше.
Развих ремъка много внимателно, сякаш приглаждах косиците на бебешка глава. Страниците вътре бяха сивкави и меки. Изящните букви бяха изписани с дълги и плавни щрихи, без заоблености: сирски. До тях, нанесен с мастило на същата страница, имаше латински индекс, написан от ватикански библиотекар, който сигурно отдавна не беше между живите.
Книга VIII от Нитрийската сбирка.
И после, съвсем ясно:
Евангелска хармония от Тациан (Диатесарон).
Целият потръпнах. В ръцете си държах творението на един от титаните на ранното християнство. Каноничният живот на Исус от Назарет в една-единствена книга. Матей, Марко, Лука и Йоан, събрани в свръхевангелието на древната Сирийска църква.
Тук нямаше други звуци освен от гигантските тръби по тавана, проветрявани от механичен дроб някъде далече. В ушите си обаче чувах влажното пулсиране на собствената ми кръв.
— Изсушена козя кожа — нервно промълви Уго — върху основа от папирус. Страниците са от пергамент.
Отгърна първата страница с непознато за мен приспособление.
Ахнах. Вътре всичко беше прекалено повредено от водата, за да се чете. Но на следващата страница влажните петна намаляваха. А на третата се различаваше ръкописен текст.
— Прав си — прошепнах. — Текстът е двуезичен.
Имаше две колони: лявата беше на сирски, дясната — на гръцки. И този път, когато Уго отгърна страницата, сякаш мъглата на увредата беше започнала да се разсейва. Там с главни букви без разстояние помежду им имаше ред на гръцки, който звучеше много познато.
