Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 48

— Едва ли — отговори Уго.

— Днес охраната обиколи от врата на врата и ни предупреди да докладваме за всеки непознат.

Уго не отговори.

— Свещеникът, който ги придружаваше — продължи мъжът, — знаеше името ти.

Уго се прокашля.

— Все още ли изпробват новата система?

— Да.

— Значи вратата е отворена?

— Отворена е, но не е добра идея да слизаш долу сам.

— Съгласен съм. — Уго ме пусна да вляза. — Запознай се с отец Александрос Андреу. Тази вечер той ще ме придружи.

Французинът беше симпатичен свещеник с прошарена коса. Имаше брада, която почти прикри рязкото зяпване на устата му, когато ме видя.

— Но Уголино… — поде той.

Уго взе шапката и чадъра на приятеля си от закачалката.

— Излишно е да ме увещаваш. Освен това ще забележат, ако не си тръгнеш по обичайното време. Утре ще поговорим.

Свещеникът затвори щорите на остъклената врата на кабинета си.

— Не е много разумно. В тези зали се чува и най-незначителният шум. А ако и той е тук, сигурно ще разговаряте. Ще привлечете внимание.

Уго обаче само го побутна към вратата. Часовникът над нея показваше пет и дванайсет. В читалните учените вече бяха прибрали бележниците и лаптопите си. Връщаха на рецепцията ключовете за шкафчетата си и след няколко минути щяха да си тръгнат. След което присъствието ни с Уго ставаше необяснимо.

— За какво те предупреждаваше той? — попитах, когато Уго затвори вратата.

Той надникна между щорите.

— За нищо.

— Тогава защо надничаш в коридора?

— Защото ми се иска вуйчо ти да наеме поне няколко кураторки с външността на госпожица Де Сантис от съседния кабинет!

Облегнах се на стената. Уго направи същото и извади франзелата от брезентовия си сак. Усмихна се тъжно и ме предупреди:

— Нали разбираш, че няма да може да разкажеш на никого какво си видял тази вечер. Дори на учениците си.

Светлините в коридора, които се процеждаха под вратата, започнаха да угасват.

— Не го правя заради учениците си — отговорих.

— Отец Симон ми каза, че баща ви научил и двама ви да четете Новия завет на гръцки.

Кимнах.

— Освен това ми каза, че ти си бил ученолюбивият, а той — мързеливият.

— Евангелията бяха любимият ми предмет в семинарията.

Всеки, който преподава евангелията — дори ако като мен ги преподава на момчетата в подготвителното училище — се вълнува, когато узнае, че познанията ни за Библията не са съвършени. Че все още има неоткрити по-древни, по-хубави и по-пълни ръкописи на евангелията. Сега щях да имам шанса да държа в ръце един такъв ръкопис, преди и него да сложат под ключ като другите. Уго избърса очилата си с носната си кърпа. Погледна ме с учудващо бистри очи.

— Казахме ли на отец Симон какво ще правим тази вечер?

— Не. От няколко дни нямам връзка с него.

Той въздъхна.

— Аз също. Понякога брат ти просто изчезва. Радвам се, че не е лично. — Погледна часовника си и се надигна. — А сега трябва да ти кажа нещо, преди да тръгнем. Не бива да оставяме следа, защото ми се струва, че някой ме наблюдава.

Спомних си разговора му с френския свещеник и попитах:

— Кой?

— Не знам. Но след тази вечер се надявам, че няма да има друга възможност. — Уго събу обувките си и обу терлиците от брезентовия си сак. — Следвай ме. Слизаме.