Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 3

Бях твърде малък да работя, затова Симон прекъсна следването си за една година и си намери работа. И двамата не умеехме да готвим, да шием или да поправяме тоалетната, но Симон се научи. Той ме събуждаше за училище и ми даваше пари за обяд. Той ми осигуряваше дрехи и топла храна. Задълженията си като помощник при богослуженията научих изцяло от него. През най-трудните нощи в своя живот всяко момче католик заспива с въпроса дали изобщо си е заслужавало Господ да създава от кал твари като нас. Ала в моя живот, в моя мрак, Бог изпрати Симон. Не се борихме заедно за оцеляване през детството си. Бореше се той, а мен ме пренесе на гръб. Нито за миг не ме е напускало усещането, че дългът ми към него е огромен, неизплатим. Може единствено да бъде опростен. Затова бях готов на всичко за Симон.

На всичко.

1.

— Чичо Симон не закъснява ли? — пита Петрос.

Домашната ни помощница сестра Елена сигурно се чуди същото, докато пържи хек за вечеря. Брат ми трябваше да се прибере преди десет минути.

— Не се тревожи — отговарям. — Помогни ми да сложим масата.

Петрос не ми обръща внимание. Покатерва се на стола си, застава на колене и оповестява:

— Със Симон ще ходим на кино, после ще му покажа слона в зоопарка, а пък той ще ме научи как да правя марсилското обръщане.

Сестра Елена се поразкършва пред тигана. Явно смята, че „марсилското обръщане“ е някаква танцова стъпка. Петрос е ужасен от невежеството ѝ.

— Не! Това е един финт! На Роналдо.

Симон пристига в Рим от Турция за изложба, чийто куратор е нашият общ приятел Уго Ногара. Откриването, до което има още почти седмица, ще бъде официално събитие, за което нямаше да получа пропуск, ако не беше работата, която свършихме заедно с Уго. Под този покрив обаче живеем в света на петгодишно дете. Чичо Симон се е прибрал, за да дава уроци по футбол.

— В живота има и по-важни неща от това да риташ топка — заявява сестра Елена.

Нагърбила се е със задължението да бъде женският глас на разума. Когато Петрос беше на единайсет месеца, съпругата ми Мона ни напусна. Оттогава тази прекрасна възрастна монахиня е моята опора. Изпрати ни я вуйчо Лучио, който разполага с цяла армия монахини. Не мога да си представя какво бих правил без нея, защото не ми е по силите да плащам дори скромна заплата на бавачка. За щастие, сестра Елена за нищо на света не би изоставила Петрос.

Синът ми изчезва в стаята си и се връща със своя дигитален будилник. Прям като майка си, оставя часовника пред мен върху масажа и го посочва.

— Миличък, сигурно влакът на отец Симон закъснява — уверява го Елена.