Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 6

От отсрещната страна на купола някакъв мъж се беше надвесил над перилата. Беше вперил в нас зачервените си очи. Симон тутакси хукна към него: „Не, господине! Недейте!“, развика се той.

Но мъжът преметна крак през перилата.

„Господине!“

Дори ако Бог беше дал на Симон криле, той пак нямаше да успее да се добере до там навреме. Мъжът се наведе напред и се пусна. Наблюдавахме го как прелита през „Свети Петър“ като карфица. Чух екскурзовод долу да казва: „… бронз, откраднат от Пантеона…“, а мъжът продължаваше да пада, вече по-миниатюрен от мигла. Накрая се разнесе писък и кръвта се разлетя като звезден прах. Свлякох се на земята. Не помня да съм помръднал, преди Симон да дойде да ме вземе.

Цял живот не мога да проумея защо Бог изпрати птица през онзи прозорец. Може би за да покаже на Симон какво е усещането нещо да ти се изплъзне между пръстите. Баща ни почина на следващата година, така че, изглежда, урокът беше съвсем навременен. Ала последният образ от онзи ден, запечатан в паметта ми, беше как, преди служителите да изведат всички от църквата, Симон стърчи на онзи перваз — застинал, протегнал ръце, сякаш се мъчи да върне птицата във въздуха. Все едно връщаш ваза обратно върху полицата.

През онзи следобед отново осветиха „Свети Петър“, както правят винаги, когато скочи поклонник. Само че никой не можеше да изличи гледката пред очите на едно дете. Две седмици по-късно диригентът на нашия хор зашлеви момче, задето пееше фалшиво, а Симон скочи от мястото си и удари диригента. Репетициите бяха отменени за цели три дни, докато родителите ни се мъчеха да накарат Симон да се извини. Обикновено той беше самото покорство, но тогава заяви, че по-скоро би напуснал хора, отколкото да се извини. Като се замисля как се превърнахме в мъжете, които сме сега, смятам, че основите бяха положени тъкмо тогава. Всичко, което знам за брат си, тръгва непоколебимо от онзи миг.

Десетилетието в живота на Симон между постъпването му в колежа и началото на обучението му като дипломат беше трудно за Италия. Убийствата и бомбените атентати от детството ни бяха приключили до голяма степен, но в Рим имаше повече протести срещу банкрутиралото правителство, което се сриваше под тежестта на собствената си корумпираност. Докато учеше в колежа, Симон участваше в протестите на студентите. В семинарията се включи в демонстрациите като проява на солидарност с работниците. Когато го поканиха за дипломатическа кариера, реших, че времето на протестите вече е зад гърба ни. Но после, преди три години, през май 2001 г., Йоан Павел реши да замине за Гърция.