Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 244

Шефът на полицията затваря кутията, но я оставя пред очите на Симон. Гледката е мъчителна за брат ми и Фалконе го знае.

— Вземете я, отче — подава му я той.

Симон се отдръпва.

В погледа на началника на полицията няма и следа от човечност.

— Вземете я — повтаря той.

— Не.

— Отворете я сам.

— Няма да докосна отново това нещо.

— Тогава ми кажете комбинацията.

— Едно-шестнайсет-осемнайсет — сковано отговаря Симон.

Фалконе набира цифрите. Преди да дръпне ключалката, отново поглежда към Симон. Помежду им става нещо, което не разбирам.

— Брат ви, ви изненада, нали? — пита Фалконе.

Лицето на Симон остава безизразно, когато казва:

— Нямате представа какви ги говорите.

Пръстите на Фалконе дръпват капака на кутията. Но тя остава заключена.

Симон е като парализиран. Поглежда ме, като че ли с Фалконе сме се наговорили.

Възрастният полицейски началник обръща кутията и я разглежда от всички страни. После за пръв път се извръща от Симон и поглежда към Йоан Павел.

— Ваше светейшество, една от причините швейцарските гвардейци да препоръчват тази кутия е, че комбинацията е зададена от производителя. И не може да се променя. — Вдига листче в ръката си. — Току-що се обадих в завода. Комбинацията не е едно-шестнайсет-осемнайсет.

Поглежда листчето и завърта колелцата на числата едно по едно. Ключалката щраква и се отваря. Оставам без дъх.

— Отче — обръща се Фалконе към Симон, — прочетох го в очите ви.

— Какво прочетохте, инспекторе? — промърморва архиепископ Но̀вак. — Какво означава това?

Фалконе забожда поглед в кутията на пистолета, сякаш го е измамила. И отговаря мрачно:

— По дясната ръка на доктор Ногара имаше барутен нагар. — Изпъва пръст покрай ръба на кутията и изобразява пистолет с ръката си. — По ръката, с която е стрелял.

Тонът му казва всичко. От изражението на Симон отсъждам, че е вярно.

43.

— Симон… — викам го.

Той не отговаря. Гледа към кутията с присвити очи.

Архиепископ Но̀вак примижава срещу мен, опитвайки се да свърже признанието ми с демонстрацията на Фалконе.

Обаче аз знам. Най-сетне проумявам. И облекчението ми е толкова огромно, че отначало не изпитвам смазващата печал заради начина, по който Уго действително е намерил смъртта си.

— Единственият човек, който е знаел комбинацията, е Ногара — продължава Фалконе. — Той е отворил кутията.

Симон не обелва нито дума. Решен е да мълчи докрай.

— Но не е трябвало да счупи прозореца, за да влезе в собствената си кола, нали? — продължава Фалконе. — Така че, какво се случи, отче?

Обажда се Минято, почти шепнешком:

— Видеозаписът от охранителната камера.

Двете минути между появата на Уго и появата на Симон. Това беше може би първото нещо, което Симон ми каза, когато пристигнах в Кастел Гандолфо.

Повика ме. Знаех, че е загазил. И отидох възможно най-бързо.

— Но защо строшихте прозореца на колата му? — повтаря Фалконе.

Това обяснява последователността на звуковете, които Минято чу на видеозаписа. Изстрел. И после звън на счупено стъкло.