Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 243

* * *

— Обвиненията са свалени — оповестява архиепископ Но̀вак пред групичката в библиотеката. — Чухме самопризнания.

Всички край масата са шокирани. Наблюдавам как постепенно ги обзема недоумение.

Симон обаче става. Всички погледи се насочват към него. Същински Мойсей е със своя исполински ръст. Черният му силует привлича електричеството във въздуха като гръмоотвод. Но̀вак млъква, стъписан от неговата твърдост. В настъпилото кратко затишие брат ми казва:

— Той лъже.

Минято и Лучио се обръщат към него, за да възразят. Прокурорът наблюдава невярващо всичко.

— Той лъже — повтаря — и аз мога да го докажа. Попитайте го какво е направил с пистолета.

— Донесе ни кутията с пистолета — обяснява архиепископ Но̀вак.

Симон примигва. И представа няма какви лъжи съм изплел. Остава му обаче последна надежда. Обръща се към мен и казва:

— Тогава я отвори.

Но̀вак, изглежда, се кани да прекъсне Симон, но Йоан Павел вдига ръка. Всички в стаята гледат и чакат.

— Не знам комбинацията — повтарям на Но̀вак. — Уго не ми я каза.

Симон ме поглежда отвисоко. И в погледа му се чете сърцераздирателна обич. Огромно удивление. Сякаш би трябвало да знам, че няма как да успея в това начинание, но той е трогнат и разтърсен, че изобщо съм опитал.

Гласът му се разнася бавно и съкрушено:

— Свети отче, няма да намерите пистолета в тази кутия. Зарових го в една от лехите в градината, където зарових и портфейла на Уго, часовника му и ключа от хотелската му стая. Мога да покажа мястото на полицията.

Замръзвам. Преди да успея да отвърна, в стаята влиза Фалконе. Носи кутията. Отворена.

— Ваше светейшество — промърморва загрижено той.

Докато Фалконе показва съдържанието на кутията на Йоан Павел, усещам погледа на Минято върху себе си. Ала не мога да откъсна очи от кутията.

Симон има право. Там, където би трябвало да е пистолетът, се намира само онова прокълнато, прогнило нещо. Безсмъртно. Ненакърнимо. Коженият ремък вече не пристяга ръкописа. Шевовете, които свързват кориците и правят „Диатесарон“ почти непромокаем, са разрязани. Ако беше паднал в дъждовна локва онзи нощ в Кастел Гандолфо, както някога в Нил, сигурно е щял целият да подгизне. Но кутията за пистолета го е предпазила безупречно. Между страниците е пъхнат бял лист, на който разпознавам почерка на Уго. Бележките му за речта пред православните свещеници.

Архиепископ Но̀вак внимателно изважда ръкописа. Но Йоан Павел вдига здравата си ръка и посочва листа. Но̀вак му го подава. За миг стаята притихва, докато папата чете.

Маската на лицето му се разпада парченце по парченце. Раздира го терзание. Но̀вак бавно издърпва листа от ръцете му. Но вместо да го прочете, се обръща към мен и пита:

— Какво означава това?

— Брат ми не знаеше, че книгата е вътре — намесва се Симон. — Самопризнанието му е лъжливо.

Фалконе вади носна кърпа от задния си джоб. Разтваря я на дланта си и внимателно взема кутията за пистолета от ръцете на Светия отец.

Отчаяно търся думите, мъча се да скалъпя някакво обяснение, което да промени всичко това. Което да смекчи вината на Симон. Но докато брат ми се взира в кутията, изражението му е толкова ужасено, че мислите ми се разпокъсват. Свива се под студения изпитателен поглед на Фалконе. А мен дори не може да ме погледне.