Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 237

Още хора влизат в библиотеката. Пръв идва Фалконе, началникът на жандармерията. След това прокурорът. Лучио пристига, следван от Минято. И накрая, от друга врата, се появява Симон.

Всички вперваме очи в него. Лучио протяга ръце. Пристъпва напред и вдига длани към бузите на Симон. Но погледът на Симон е прикован в мен.

Не мога да помръдна. Брат ми прилича на мъртвец. Очите му са хлътнали. Жилестите му ръце могат два пъти да обгърнат торса му. Усещам кутията с пистолета, притисната в ребрата ми. Симон ми прави знак да се приближа, но аз се овладявам и не реагирам. Подготвен съм за този миг. Важно е да запазим дистанция.

След секунда влиза архиепископ Но̀вак.

— Отец Александрос Андреу — оповестява той, — Негово светейшество ще ви приеме.

Отправям се след него към по-малка и уединена стая. Досещам се, че това е частният кабинет на Йоан Павел, откъдето той се появява пред множеството на площад „Свети Петър“. Огромният прозорец е от бронирано стъкло, но пред него има скромно писалище, отрупано с папки и документи за подпис, с досиета, които неспирно пристигат от Секретариата. До такава степен надхвърлят способността на папата да ги връща подписани, че буквално задушават стаята. Купчините са толкова високи, че не виждам кой седи зад тях.

Заковавам се на място. Той е само на една ръка разстояние от мен. Но изобщо не прилича на човека, когото видях в Сикстинската капела, намерил сили да коленичи в нозете на Вселенския патриарх. Този човек е крехък и изнемощял, с присвити очи, които едва скриват болката му. Не помръдва, само диша.

— Моля, седнете, отче — кани ме Но̀вак и ми посочва стол срещу писалището, после се настанява до Йоан Павел в качество, което не ми е понятно. — Негово светейшество — продължава той — разгледа доказателствата, събрани от съда. Би искал да ви зададе няколко въпроса.

Светият отец продължава да седи неподвижно в стола си. Чудя се дали изобщо ще продума.

— Добре, Ваше преосвещенство.

— Чудесно. Моля, обяснете ни откъде познавахте доктор Ногара.

— Ваше преосвещенство, запознах се с него…

Архиепископ Но̀вак обаче ме поправя с любезен жест.

Вдигам очи към нетрепващия поглед на Йоан Павел.

— Ваше светейшество, запознах се с доктор Ногара чрез брат ми Доктор Ногара откри изчезнал ръкопис в библиотеката и аз му помагах да го разчете.

Думите ми са възприети просто като поредния факт. Но̀вак не пита нищо повече по този въпрос, а продължава:

— Как бихте окачествили работните взаимоотношения на брат ви с Ногара?

— Бяха добри приятели. Брат ми му спаси живота.