Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 216

— В Йерусалим — продължава Бахмайер — още трима патриарси изпратили писмо на императора. След това бил свикан вселенски събор. И за пръв път в нашата обща история християнските епископи заговорили с един глас. Заявили за потомството, че християнството е религия на… религията на изкуството.

Затова с огромна радост моля Негово преосвещенство да отвори вратите пред нас и ви каня да го последваме вътре. Защото зад тези врати ще видите онова, което нашето единство — и Божият пример — са направили възможно.

Още докато Бахмайер говори, Но̀вак пристъпва напред и дава знак с ръце. Гвардейците пред вратата се разделят. И сякаш като по чудо Сикстинската капела се отваря.

Тръпка пробягва през тълпата. Защото отвъд този праг Ватиканският музей свършва. И започва параклисът на папата. А на тавана му се намира най-върховното чудо в изкуството.

Но докато се точим вътре, никой не насочва поглед нагоре. Сърцето ми думка в гърдите. Кръвта барабани в ушите ми. Защото в този параклис Микеланджело не е сам. До олтара се намира висок златен стол. И на този стол седи дребната приведена фигура на папа Йоан Павел.

37.

И изведнъж навсякъде край нас гъмжи от гвардейци — намират православните свещеници сред зрителите и ги отвеждат напред. Епископите не показват никаква изненада, никакво смущение, сякаш знаят причината да бъдат тук.

Входът се задръства — стотина души, облечени в раса или смокинги, се опитват да нахълтат и да надникнат вътре, още стотина са се заковали неподвижно на прага. Гвардейците отвеждат нас, останалите, към червените тапицирани столове в параклиса, обърнати към стълбите, където до олтара седи Йоан Павел. Въздухът вече е твърде топъл и задушен. Навсякъде край мен кардинали и сановници се мъчат да проумеят какво се случва. Известни жени си веят с листове, проточили елегантни шии.

Пред нас обаче Йоан Павел не помръдва. Смаян съм колко е грохнал, колко измъчен изглежда. Непроницаемото му лице е постоянно намръщено. Дългогодишната болест е разкривила и изтерзала тялото му, торсът му е широк и плосък, а белите криле на наметалото му висят от раменете му като покривка за маса, постлана върху дънер. Седи прегърбен в този изработен специално за него стол, с който помощниците му вече го носят навсякъде. Направен е така, че папата да не падне от него. Зад стола се чува тихо механично бръмчене. Моторче. Всички погледи са вперени в този трон, всички се питат какво ли ще направи папата. Ала всъщност се раздвижва нещо зад Светия отец — стъклена рамка, качена върху стоманени релси зад олтара. Вдига се бавно пред стената на олтара, докато не надвисва на около шест метра от главата на Йоан Павел и почти закрива колосалното произведение на Микеланджело „Страшният съд“.

Тълпата ахва, когато вижда какво има в рамката. Католиците в залата започват да коленичат — някои на дясното си коляно, някой на лявото, несигурни какъв точно е протоколът в този безпрецедентен случай. Православните гости се кланят — руснаците и другите славяни се кръстят, преди да се поклонят, гърците и арабите се покланят, преди да се прекръстят. Но православните епископи правят нещо съвсем различно. Всички едновременно, сякаш са се подготвяли за този миг, се просват на пода в знак на почит към най-върховното изображение на Бог.