Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 215

Разнася се мърморене, когато присъстващите зачитат преводите.

В Съдния ден най-жестоки ще са мъченията за авторите на картини.

Всички художници, нарисували картини, ще горят в ада.

Не оставяйте незаличен образ.

— На границата на християнството и исляма християните се докосват до нови представи — казва Бахмайер и отново повежда зрителите. — И някои от вярващите започват да ги възприемат. Тези християни възприемат еретичното убеждение, че изкуството, което изобразява нашия Бог, е зло и трябва да бъде унищожено. Един от тези еретици става християнски император в Константинопол. В черната седемстотин двайсет и шеста година той подема кампания, която днес наричаме иконоборство. Трагедия, която засенчва дори Четвъртия кръстоносен поход.

Над главите ни светва лампа. От тъмното изникват букви, сякаш изписани с пушек от дявола. Гласът на Но̀вак прозвучава измъчено, докато ги чете:

— Остъргвали стените на църкви и ги мажели с пепел заради светите образи по тях. Където имало изображения на Христос или на Богородица, или на светиите, те били изгаряни, издълбавани или замазвани.

Бахмайер продължава:

— От онзи период са оцелели отчайващо оскъден брой произведения на византийското изкуство. Най-голямата сбирка на християнско изкуство изчезнала почти напълно. Императорът бил безмилостен. И се оказало почти невъзможно да бъде спрян.

Стигаме до дъното на залата. Бахмайер посочва последната стена, която ни дели от Сикстинската капела. Боядисана е в ослепително бяло. Гласът му потрепва, когато добавя:

— Почти.

Стената е толкова ярка, че се налага да отместя поглед. И тогава забелязвам, че до вратата към Сикстинската капела има двама гвардейци.

— Един от най-важните въпроси, които зададе доктор Ногара — казва Бахмайер, — е защо Исус ни е оставил Свещената плащаница. Седемстотин години никой не знаеше отговора. Но насред иконоборството един християнски монах на име Йоан си припомня смайващ факт: в град Едеса има образ, който не е дело на човешка ръка. Изображение на Христос от самия Христос. То доказва, че новият завет на нашия Бог е съпътстван от ново изкуство. Когато Бог става човек, той превръща себе си в образ. Посредством собственото си превъплъщение унищожава забраната срещу изкуството. И като доказателство на неговите намерения — като скрижалите, които Господ дал на Мойсей — той ни оставя плащаницата. Вдъхновени от Йоан, малка група старци въстават срещу императора. И заедно спасяват християнската история. Представям ви техните думи.

Гласът на архиепископ Но̀вак вече прелива от вълнение. Отеква гръмовно:

— Богопомазани владетелю, Христос изпрати Своя образ на цар Абгар от Едеса и дори до днес много хора на изток се събират край този образ, за да се молят там. Затова ви заклеваме да се обърнете към истината. По-добре да станеш еретик, отколкото да унищожаваш изображения.

— Тези думи са написани от папа Григорий, патриарх на Запада. Ала не е бил само той. Ето и словата на Никифор, патриарх на Константинопол.

— Защо да наказваме онези, които рисуват портрета на Исус, когато самият Исус е оставил изображение на своето божествено тяло върху платно? Той е произвел свой отпечатък, като е позволил да бъде загърнат с платното.