Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 213

Но̀вак не слиза от подиума, а се обажда с плътния си, плавен глас:

— Събранието на Йерусалим ме изпрати да разруша двореца на цар Ирод, защото е украсен с изображения на животни. Ала друг човек пристигна там преди мен и опожари двореца.

Шии се проточват, за да видят буквите по стената, а свещеникът със скъсаното расо спира. Обръща се да погледне Но̀вак и виждам лицето му в профил. Цялото ми тяло се сковава. Майкъл.

Пресягам се да хвана ръката му, но той се отдалечава. Приближава се към архиепископ Но̀вак.

— Хората питат защо евангелията не споменават образа върху плащаницата — продължава Бахмайер. — Представете си обаче как юдейската общност би реагирала на образа на гол разпнат човек.

Внезапно Майкъл пристъпва напред, за да застане срещу Но̀вак на подиума, но друг свещеник му препречва пътя. Майкъл го заобикаля и аз се хвърлям напред. Пръстите ми стигат до ръкава му. Сграбчвам го.

— Затова учениците са отнесли плащаницата в Едеса — казва Бахмайер. — Езически град, където изображенията не са забранени. Управляван от владетел, който се възхищава на юдеите.

Майкъл се завърта. Поглежда ме, но по очите му не личи да ме е познал. Зениците му са свити и напрегнати. Челото му е мокро от пот.

— Кучи син! — просъсквам.

Той рязко се отскубва от мен и пристъпва към подиума на Но̀вак. Отначало Негово преосвещенство не забелязва присъствието му.

— Но ранната Християнска църква — продължава Бахмайер — остава враждебно настроена към изображенията.

Архиепископ Но̀вак гладко подхваща цитат, но Майкъл застава пред тях двамата. Хвърлям се напред да го сграбча, но той ми се изплъзва.

В този миг нещо връхлита пред очите ми. Вълна от цветове. Швейцарската гвардия се спуска отвсякъде в залата. Майкъл тутакси се изгубва зад стена от гвардейци.

Лицата на православните свещеници са слисани. Проправям си път напред. Само за секунда мярвам сред гвардейците подбелените очи на Майкъл, неистово размаханите му ръце. Мъчи се да извика, но викът му е неразбираем. Запушили са устата му с нещо. Той се опитва да изрита момчетата, но те са непоклатими.

Силна ръка ме стисва за рамото и ме избутва.

— Отдръпнете се, отче — казва нечий глас.

Не помръдвам. Майкъл беснее, мъчи се да изплюе онова, с което е запушена устата му. Двама офицери от гвардията махат на тълпата да се отдръпне, за да могат да го изведат.

— Приятели! — вдига ръце във въздуха Но̀вак. — Моля ви, простете на този човек. Той не е с всичкия си.

Понечвам да тръгна подир Майкъл, но идват още гвардейци и ми препречват пътя.

— Трябва да поговоря с него — казвам.

Избутват ме обратно.

— Къде го водите? — питам.

Тогава зад мен долита глас:

— Отче!

Обръщам се. И отстъпвам смаяно назад.

— Ваше преосвещенство.

Всички присъстващи ни гледат.

Не ми хрумва какво друго да направя, затова се покланям на архиепископ Но̀вак. Той ме хваща за ръката и ме повежда към подиума.