Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 212

Той млъква. Присъстващите са се вторачили в него. Поглеждам нагоре. Но̀вак стои със затворени очи, вдигнал юмрук във въздуха. Сваля го надолу, надолу, до гърдите си. Меа culpa, mea culpa, mea maxima culpa. Виновен съм, виновен съм, ужасно съм виновен.

Придвижвам се напред. Православните свещеници са се скупчили плътно на групи, не се отделят един от друг. Обаче католическите свещеници като Майкъл са пръснати из тълпата.

— Прости ни, Господи — казва Но̀вак, — че превърнахме твоята плащаница в символ на нашето разединение. Прости ни за греховете срещу нашите братя.

Цари гробна тишина. Неколцина стари кардинали сред зрителите са с каменни изражения, като че ли Но̀вак се размеква, но Негово преосвещенство продължава:

— За щастие, доктор Ногара направи едно последно откритие, което е още по-важно от всичко, което сте виждали досега.

Преставам да се озъртам за Майкъл. Изненадан съм. Архиепископ Но̀вак ще представи откритието на Уго.

— Както ще видите сега — казва Но̀вак, — Светата плащаница разреши най-сериозната ни теологична криза в един от най-трудните периоди на общата ни история. Без нея нямаше да сме тук тази вечер, защото Ватиканските музеи нямаше да съществуват.

Думите му изобщо не звучат като написаното от Уго в писмото.

— Това е последната зала от изложбата — казва Но̀вак. — Затова, преди да отидем в Сикстинската канела, искам да ви представя помощника на доктор Ногара, Андреа Бахмайер, който ще ви обясни откритието на Ногара.

Докато Бахмайер се качва на подиума, аз отново започвам да си проправям път сред тълпата. И тогава само за миг мярвам нещо сред хората. Расо с дълъг разрез под яката.

Расото, което срязах в хотела.

Обръщам се отново, но вече го няма. Навлизам по-навътре сред хората и се мъча да се съсредоточа над лицата край себе си, опитвам се да не се разсейвам от мисълта, която все по-настойчиво привлича вниманието ми. Бахмайер се покланя на архиепископ Но̀вак и казва:

— От десетилетия светът задава само един въпрос относно плащаницата — автентична ли е? Но доктор Ногара зададе по-хубав въпрос — защо Христос ни я е оставил? Неговият отговор е в тази зала.

Край мен се надига странна енергия. Дори православните свещеници се озъртат и се опитват да отгатнат какво означават думите на Бахмайер. Шмугвам се покрай една тяхна група, като се извинявам на гръцки. И тогава я виждам отново — бялата цепка на срязаното католическо расо. Придвижвам се напред, мъчейки се да зърна лицето на свещеника.

Обаче и той се движи. Проправя си път през тълпата. Изчаквам да видя накъде ще поеме.

— Сигурно се питате — продължава Бахмайер — защо по стените на влизане в тази зала няма окачени експонати, защо има само думи. Защото това е светът, в който се е родила плащаницата.

Той слиза от подиума и посочва изписаните цитати. Микрофонът на ревера му изпълва залата с неговия глас:

— Първата Божа заповед гласи: Аз съм Господ, Бог твой. Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята. Юдеите са спазвали много строго тази забрана. Спомнете си какво ни казва техният историк Йосиф Флавий.