Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 21

Отец Алекс,

Изникна нещо. Спешно. Опитах се да ти се обадя, но никой не вдигна. Моля те, свържи се незабавно с мен, преди да се разчуе.

Уго

— Изобщо ли не ти е споменавал за това? — питам. Симон клати печално глава.

— Но ще разбера какво става, повярвай ми — казва той. В тона му долавям превъзходството на служител на Секретариата. Гледайте ни как спасяваме света.

— Кой може да знае, че ще нощуваш в апартамента днес? — питам го.

— Всички в нунциатурата знаеха, че ще летя за изложбата. — Нунциатурата — посолството на Светия престол. Симон добавя: — На никого обаче не съм казал къде ще отседна.

Тонът му подсказва, че и той изпитва същото притеснение. Ватиканът има малък телефонен указател, в който са включени домашните и служебните телефонни номера на повечето служители, включително моите. Но никакви адреси.

— И как изобщо някой ще стигне толкова бързо от Кастел Гандолфо до тук? — питам.

Симон дълго върти чашата между дланите си, преди да отговори:

— Сигурно имаш право. Не е възможно. — Казва го без капка облекчение, сякаш просто се опитва да ме успокои.

Далечни църковни камбани отмерват десет вечерта. Започва смяната на караула. Появяват се гвардейци със сините нощни униформи, връщат се от наряд и изпълват помещението като приливна вълна. Ясно е, че тук няма да намерим убежище от преживените тази вечер страхотии. Докато са били на пост, гвардейците са научили новината за Кастел Гандолфо и двамата със Симон неочаквано се озоваваме в центъра на вниманието.

Пръв до нас сяда старият ми приятел Лео. Запознахме се през пролетта, когато бях трети курс в семинарията, на погребението след единственото друго убийство на ватиканска територия, което помня. Войник от швейцарската гвардия беше убил командващия си офицер в тази казарма, след което беше насочил служебното оръжие към себе си, а Лео пръв беше пристигнал на местопрестъплението през онази нощ. Двамата с Мона се грижихме за него повече от година, докато се възстанови, и дори излизахме по двойки, когато се срещаше с разни жени. Но те не откриваха нищо привлекателно в този зле платен чужденец, задължен с клетва да не обсъжда с никого спомена, който го гнети. Когато Мона си тръгна, Лео помогна на Симон да се грижи за мен. На сватбата му със София тази пролет трябваше аз да ги бракосъчетая, но кардинал Ратцингер доброволно им оказа тази чест. Сега, след дългогодишни сърдечни мъки, и той ще има син. Радвам се да зърна лицето му тази вечер. Нашето приятелство се е доказало в тежки моменти.

Симон повдига леко чашата си, за да отбележи появата на Лео. Няколко гвардейци пристигат с него и се настаняват на нашата голяма маса. След малко започват да разливат вино и бира. Дрънчат чаши. След часове на задължителна неподвижност ръцете и устите се движат разпалено. Тук обикновено се говори на немски, но сега превключват на италиански, за да участваме в обсъждането. Не си дават сметка, че ние сме просто приятели на командира им, и започват да задават военни въпроси.