Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 200

Минято се изправя.

— Възразявам. Защитата не е запозната с доказателството. Било е предоставено само преди един час.

Председателят на съда се съгласява.

— Приема се — казва той. — Съдът излиза в почивка за… — Обаче млъква по средата на изречението, когато съзира нещо зад мен.

Обръщам се. На първия ред архиепископ Но̀вак се е изправил и казва бавно и тихо:

— Нека да бъде показано.

— Ваше преосвещенство, моля ви — смирено възразява Минято.

Ала Но̀вак продължава:

— Важно е. Нека да бъде показано.

Полицаят пъхва диск в уредбата. След това видеото заработва.

Изображението е неясно и без звук. Нищо в кадъра не помръдва. Веднага разпознавам околността.

— Записът е от охранителната камера, която е била най-близо до автомобила на жертвата — пояснява Фалконе. — На по-малко от трийсет метра от мястото, където е намерено тялото.

После се вижда как по пътя прелита кола. Един-единствен клон на дърво се поклаща ритмично. Тъмни облаци се носят плавно в далечината. Бурята наближава. Гледам и у мен се надига тревожно опасение.

Изведнъж на екрана се появява силует. Фалконе натиска копче на дистанционното. Образът застива на екрана.

Уго. Движи се отляво надясно, съвсем близо до портата. Сепвам се, когато го зървам. Изглежда толкова самотен.

— Ногара се движи на юг — обяснява Фалконе. — Отдалечава се от вилата, върви към колата си. — Той посочва часа, отбелязан в долния десен край на екрана. — Обърнете внимание, моля.

16:48

Опитвам да се ориентирам. Уго се отдалечава от Симон и от православните. Като че ли смята да си тръгне от Кастел Гандолфо с колата си. Това би трябвало да се е случило малко след като със Симон са разговаряли за последен път по телефона.

Фалконе отново пуска записа. Уго продължава да прекосява екрана. Ако записът е с нормални обороти, той се движи доста бързо. В мига, в който Уго напуска зрителното ни поле, Фалконе отново показва часа — още е пет без дванайсет.

Сега превърта напред. Клоните се люлеят бясно. Падащите листа се надбягват.

— Гледайте — казва Фалконе, когато записът минава на нормална скорост.

Нов силует влиза в кадър. Много по-едър от този на Ногара. За миг на бледнеещата светлина е само силует. Обаче всички в стаята могат да го разпознаят.

— Пет без десет — оповестява Фалконе.

Симон тича след Уго. След секунди изчезва.

Фалконе отново задържа на стопкадър. Без дори да свежда поглед към бележника си, Минято написва с големи букви. ДВЕ МИНУТИ. На този видеозапис само две минути делят Уго от Симон.

Фалконе отново поглежда бележките си:

— Ето какво пише в доклада от местопрестъплението. Цитирам. Брако: Отче, когато намерихте доктор Ногара, в какво състояние беше той? Андреу: Не помръдваше. Брако: Застрелян? Андреу: Да. Брако: Да сте видели или чули нещо, преди да пристигнете? Андреу: Не, нищо.

Фалконе вдига поглед и посочва към екрана. Не казва нито дума. Симон е излъгал полицията.

Съдиите отново пускат записа. След това трети път. Минято настоява. Иска да го чуе със звук. И без превъртане напред. Иска да види заснетото непосредствено преди и непосредствено след. Може би смята, че така ще притъпи шока на съдиите. Че ще ги упои с повторението. Обаче те виждат истината — защитата действа слепешката. Опитва се да спечели време, докато Минято се окопити достатъчно, за да се сети за нещо по-добро. Гледам го и виждам себе си. Човек, който отчаяно размахва ръце и крака, за да не се удави.