Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 199

— Не.

— Все пак това не ви ли кара да подозирате обир?

— Кара ме да подозирам инсцениране на обир.

— Защо?

— Някой беше проникнал със сила в колата на жертвата, но жабката беше непокътната. Минято бързо нахвърля още една бележка и я изпраща до най-младия съдия.

— Господин началник — намесва се съдията, — бихте ли ни казали колко дни търсите тези вещи: пистолета, кутията му, портфейла и часовника?

— Шест дни.

— А колко души провеждат издирването?

В тона на Фалконе се прокрадва отбранителна нотка.

— Дванайсет на смяна. Три смени дневно.

Почти една трета от ватиканската жандармерия.

— Получихте ли помощ?

— Да, от карабинерите. — Италианската полиция.

— Къде може да са тези вещи?

Фалконе вперва гневен поглед в съдията. Не отговаря.

— Пред мен е копие от полицейския ви доклад — казва младият съдия. — Един от агентите ви, Брако, е разпитал отец Андреу в Кастел Гандолфо. Така ли е?

— Да.

— На какво разстояние са били двамата един от друг по време на разпита?

Фалконе се смръщва. Въпросът е неразбираем за него.

— На една ръка разстояние? — пояснява съдията. — През маса?

— На ръка разстояние.

— Значи Брако е огледал добре отец Андреу?

— Да.

— Казахте ни, че убиецът се е отървал от уликите срещу него. След като щателното издирване не е довело до намирането им, допускате ли те да са били отстранени от местопрестъплението?

— Да, такава е оперативната ни теория за момента.

— Но как би могъл отец Андреу да ги прибере, след като Брако го е разпитвал само на една ръка разстояние от него?

Изражението на Фалконе става кисело. Вади носна кърпа от джоба си и бърше потта под носа си.

— Скрил ги е.

Съдията вдига снимка.

— Снимката е направена в Кастел Гандолфо от ваш служител, нали?

— Да.

— На нея се вижда отец Андреу през нощта на убийството на доктор Ногара. Виждате ли как е облечен?

— С расо — отговаря Фалконе.

Съдията кимва.

— Господин началник, известно ли ви е какво носят свещениците под расото?

Фалконе се прокашля.

— Панталон.

— Точно така. Затова расото често няма джобове, само цепки към панталона. Знаете ли защо го споменавам?

Фалконе гледа мрачно право напред.

— Не.

— С риск думите ми да прозвучат малко неприлично — казва съдията, — много е неудобно да носиш панталон под вълнено расо през лятото. Затова някои свещеници просто не носят.

Съдията вдига втора снимка, на която се вижда Симон, приклекнал до тялото на Уго. Краят на расото му се е повдигнал и отдолу се показват няколко сантиметра от черните му три четвърти чорапи. Не носи панталон под расото.

— Господин началник — пита съдията, — разбирате ли какво ме смущава?

По тялото ми се разлива облекчение. Няма къде Симон да е скрил каквото и да било. Затова държеше в ръка паспорта и телефона си по целия път до къщи, след като ги извади от своето палто в калта. Не е имало къде да ги прибере.

Фалконе продължава да гледа мрачно съдията, но той не се огъва. Началникът на жандармерията трябва да отговори.

— Спорно е — заявява най-накрая Фалконе.

— Защо?

Фалконе дава знак на един от полицаите на входа, който излиза и се връща с монитор върху масичка на колелца.

— Заради записа от охранителната камера — пояснява Фалконе.