Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 13
Иън Колдуел
* * *
Сигурно щяхме да пристигнем в Рим по-бързо, ако прекосявахме Алпите на слон. Старият фиат на баща ми е сдал багажа. В днешно време има косачки с повече конски сили. Скалата на стереото на колата е ръждясала на 105 FM, радиото на Ватикана, което предава молитвите на Светата броеница. Симон сваля броеницата от огледалото и започва да отмята зърната. Гласът по радиото казва:
— Защо някой би го обрал? — питам, неспособен да понеса тишината.
Уго не притежаваше почти нищо, което да си заслужава да откраднеш. Носеше евтин часовник. И портфейл, чието съдържание надали щеше да стигне за билет до Рим.
— Не знам — отговаря Симон.
Виждал съм Уго с пачка пари само веднъж, когато беше обменил валута на летището след някакво делово пътуване.
— С един и същ полет ли дойдохте? — питам го.
И двамата работеха в Турция.
— Не — отговаря Симон отнесено. — Той се прибра преди два дни.
— Какво правеше тук?
— Подготвяше изложбата си.
— Но какво е търсил в градината?
— Не знам.
По тукашните възвишения в италианската територия край папските владения има няколко музея и археологически находки. Възможно бе Уго да е правил проучвания или да се е срещал с друг куратор. Но когато се е разразила бурята, е бил принуден да потърси подслон.
— Вилата в градината — отбелязвам. — Може би се е запътил натам.
Симон кимва. Гласът по радиото продължава:
Помня как двамата седяхме така малко след раждането на Петрос, в нощта, когато закарах Симон на летището за първото му назначение в чужбина. Той слушаше радиото, наблюдаваше как самолетите прелитат над главите ни и оставят след себе си бели дири, подобни на ангели. Брат ми беше убеден, че дипломацията е богоугодно дело и че религиозната омраза умира на масата за преговори. Когато прие поста в България, където по-малко от един на сто човека е католик, вуйчо Лучио се завайка и каза, че това е все едно Симон да работи в Израел за лобито на производителите на свинско. Но четирима от петима българи са православни християни, а още от пътуването си до Атина брат ми беше решен да работи за обединението на двете най-големи църкви на света. Идеализмът открай време беше най-големият грях на Симон. Свещениците в Държавния ни секретариат получават повишенията си по график — епископ след десет години, архиепископ след двайсет, което обяснява защо толкова много от сто и петдесетте кардинали на света са бивши служители на Секретариата. А онези, които не са били повишени, обикновено са станали жертва на добрите си намерения. Както го предупреди тогава Лучио, един махараджа е длъжен да избира дали да предвожда народа си, или да чисти след слона си. Според тази метафора Мона, Петрос и аз бяхме слонът. Симон трябваше да се отърве от нас, преди чувството му за дълг да забави издигането му.