Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 11

Полицаите хукват към нас и строго ни нареждат да се отдръпнем от тялото. Но аз се навеждам и правя онова, което ми диктуват всичките ми инстинкти. Трябва да погледна.

Когато отмятам черното палто на Симон, виждам облещените очи на мъртвеца. Устата му е разкривена. Езикът му е издул едната буза. Лицето на приятеля ми е застинало в зловеща гримаса. В слепоочието му зее тъмна дупка.

Облаците се сгъстяват. Ръцете на Симон се опитват да ме отдръпнат.

— Махни се — казва той.

Ала аз не мога да откъсна очи. Виждам обърнатите джобове на костюма, бялата ивица на ръката, където е бил часовникът.

— Дръпнете се, отче — нарежда полицаят.

Най-сетне се обръщам. Лицето му е като кожена ръкавица с подплънки. По тесните очи и бялата коса разпознавам инспектор Фалконе, началника на ватиканската жандармерия. Мъжът, който тича покрай колата на Йоан Павел.

— Кой от вас е отец Андреу? — пита той.

Симон пристъпва напред и казва:

— И двамата. Аз ви се обадих.

Впервам поглед в брат си и се опитвам да проумея какво става.

Фалконе посочва към един от служителите си.

— Вървете със специален агент Брако. Разкажете му всичко, което сте видели.

Симон се подчинява. Бръква в джоба на греката си за портфейла, телефона и паспорта си, но я оставя върху трупа. Преди да последва агента, казва:

— Този човек няма роднини. Трябва да се погрижа да бъде погребан както подобава.

Фалконе присвива очи. Странно изявление. Ала от свещеник е приемливо.

— Отче, познавахте ли този човек? — пита той.

Симон отговаря едва чуто:

— Беше ми приятел. Казва се Уголино Ногара.

3.

Полицаят отвежда Симон достатъчно далече от мен, за да не чувам разпита, а аз наблюдавам как другите полицаи ограждат мястото с лента. Единият оглежда високата около два метра и половина ограда до пътя, мъчейки се да установи как външен човек е проникнал в градината. Друг се взира в охранителната камера, монтирана отгоре. Повечето служители на ватиканската жандармерия преди са били полицаи в Рим. Установяват, че часовникът на Уго е откраднат, че портфейла му го няма, че куфарчето му е отворено. Продължават обаче да оглеждат, като че ли нещо не се връзва.

Местните хора пламенно обичат Светия отец. Разказват легенди за папи, обикаляли от врата на врата, за да се уверят, че всяко семейство в селото има пиле в тенджерата. Много възрастни жители са кръстени на папа Пий XII, закрилял семействата им по време на войната. Не стените пазят това място, а жителите на селото. Изглежда невъзможно тук да стане обир.

— Оръжието! — чувам да се провиква един униформен.

Стои на входа на някакъв тунел — огромен път, построен от римски император като покрита алея за разходки. Още двама полицаи се втурват към отвора на тунела, насочвани от двама градинари. Чува се мърморене. Нещо голямо се прекатурва. Каквото и да намират полицаите, то не е оръжието, на което са се надявали.

— Фалшива тревога — пролайва единият.

Затварям очи. Потресът плисва като вълна. И преди съм виждал мъртъвци. Ходех в болницата, където Мона беше медицинска сестра, за да миропомазвам болните, да се моля за умиращите. Ала въпреки това ми е трудно да превъзмогна шока.