Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 74

Дъстин Томасън

— Е, значи сме наравно. Защото и аз не познавам много абсолвенти, които биха пропуснали шанса да се преоблекат веднъж на четири години.

Преборвам се с инстинктивното желание да пригладя гънките по ризата си.

Чарли усеща накъде духа вятърът и отново отскача до масата. Вече няма какво повече да съсипе.

— Знаеш ли, вие двамата сте големи чаровници — казва Кати.

Опитва се да говори весело, но не може да прикрие нотката на огорчение. Тъкмо посяга и разрошва косата ми в опит да разведри положението, когато пристига една млада жена от „Бръшляна“, хванала Джил под ръка. По виновната му физиономия разбирам, че това е тъкмо онази Кели, която ни предупреди да избягваме.

— Том, нали познаваш Кели Данър?

Преди да отрека, лицето на Кели се изкривява от ярост. Забелязала е нещо в отсрещния ъгъл на двора.

— Ах, тия тъпи боклуци! — изругава тя и захвърля картонената си чашка. — Знаех си, че ще опитат да спретнат някакъв номер.

Всички се обръщаме. Откъм клубовете се задава тълпа мъже с туники и тоги.

Чарли надава насърчителен рев и идва до нас, за да вижда по-добре.

— Кажи им да се махат — настоява Кели, но не е ясно към кого се обръща.

Групата сред снега постепенно се прояснява. Вече няма съмнение, че е точно това, от което се бои Кели — театрална щуротия. Върху всяка тога има надписи на два реда. Още не успявам да различа долния, но горният се състои само от две едри букви: ХТ.

ХТ е общоприетото съкращение на хан „Тигъра“, третия по възраст студентски клуб и единственото място в целия Принстън, където лудите командват лудницата. „Бръшляна“ рядко изглежда тъй уязвим, както в миговете, когато ХТ замисли нов майтап със своя по-стар и уважаван побратим. Сегашната вечер предлага идеална възможност за нещо подобно.

Из двора се разнасят откъслечни смехове, но се налага да присвия очи, за да разбера причината. Цялата група се е накичила с дълги бели бради и перуки. Студентите из претъпканите шатри около нас се боричкат за най-удобните наблюдателни места.

След кратко скупчване пришълците от ХТ се разтеглят в дълга редица. Сега най-сетне почвам да разчитам вторите редове от надписите. На гърдите на всеки има по една дума, по-точно име. Най-високият, застанал по средата, носи името на Исус. Отляво и отдясно са дванайсетте апостоли — по шестима от всяка страна.

Смехът и насърчителните възгласи се засилват.

Кели стиска зъби. По лицето на Джил не мога да разбера дали с усилие удържа усмивката си, за да не я обиди, или се преструва на развеселен, а всъщност не му е до смях.

Исус излиза пред редицата и вдига ръце за тишина. След като дворът стихва, той се връща в строя, дава команда и екипът му бързо се подрежда в хорова формация на три реда — прави, седнали и коленичили. Исус дирижира отстрани. Изважда камертон изпод дрехата си и дава тон. Седналите подхващат нотата. След тях коленичилите също запяват с една октава по-горе. Тъкмо изглежда, че двата реда вече остават без дъх, когато правите апостоли се включват с още една октава нагоре.