Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 76

Той сбръчква нос.

— Какво прави той? — пита Кели, сочейки прозореца.

Юда се замисля.

— Ще пикае. — Той избухва в пиянски смях, после повтаря: — Ще пикае през прозореца.

Кели се втурва към Исус.

— По дяволите, Дерек, какво става? — пита тя.

Фигурата горе пак се появява на прозореца, после изчезва. По залитащите движения се досещам, че човекът е пиян. За момент ми се струва, че опипва счупеното стъкло, сетне отстъпва назад.

— Мисля, че горе има и още някой — казва Чарли.

Изведнъж виждаме цялото тяло на човека. Този път е застанал с гръб към стъклото.

— Ще пикае — повтаря Юда.

Останалите апостоли надават фъфлещи крясъци: „Скачай! Скачай!“.

Кели свирепо се завърта към тях.

— Млъквайте, по дяволите! Вървете да го свалите!

Човекът отново изчезва от поглед.

— Не мисля, че е от ХТ — казва загрижено Чарли. — По-скоро е някой пиян от Голата олимпиада.

Но човекът беше облечен. Взирам се в мрака, опитвайки да различа нещо. Този път човекът остава навътре. До мен пийналите апостоли се кикотят.

— Скачай! — виква пак един от тях, но Дерек го блъска назад и му нарежда да млъкне.

— Пръждосвайте се оттук — заповядва Кели.

— Кротко, момиче — казва Дерек и започва да събира разпръснатата си трупа.

Джил гледа всичко това със същата непроницаема, леко усмихната физиономия, както и при пристигането на момчетата от „Тигъра“. Свежда очи към часовника си и казва:

— Е, май се повеселихме достатъч…

— Мамка му! — изревава Чарли.

Гласът му едва не заглушава ехото на втория трясък. Този път обаче чувам звука съвсем ясно. Това е изстрел.

Двамата с Джил извръщаме глави тъкмо навреме. Човекът изхвръква заднешком през стъклото и за част от секундата увисва във въздуха. Сетне тялото му глухо тупва в снега и ударът сякаш засмуква цялата суматоха и шумотевица из двора.

Светът замръзва.

Първото, което си спомням, е звукът от стъпките на Чарли, който тича към тялото сред снега. После след него се втурва цяла тълпа, хората заграждат мястото и вече не мога да видя нищо.

— О, боже — шепне Джил.

— Добре ли е? — вика някой в навалицата. Но не забелязвам раздвижване.

Най-сетне чувам гласа на Чарли:

— Някой да извика линейка! Кажете, че имаме човек в безсъзнание на двора до катедралата!

Джил изважда телефона от джоба си, но преди да набере номер, двама университетски полицаи пристигат на местопроизшествието. Единият си пробива път през тълпата. Другият почва да разпръсква зяпачите. За момент виждам как Чарли, коленичил до тялото, прави сърдечен масаж — съвършени движения като удари на бутало. Колко е странно изведнъж да го видя с какво се занимава нощем.

— Линейката е на път!

В далечината вият сирени.

Краката ми почват да треперят. Побиват ме тръпки, сякаш нещо мрачно и страшно прелита над нас.

Линейката пристига. Задните врати се разтварят, двама санитари изскачат отвътре и пристягат пострадалия върху носилка. Виждам ги на пресекулки заради непрестанно минаващите зяпачи. Когато вратите на линейката се затварят, най-сетне различавам къде е паднало тялото. Оголеният плочник изглежда някак нередно, като драскотина върху безупречната кожа на принцеса от детска книжка. Онова, което първоначално взимам за кал, е петното от удара. Черното всъщност се оказва червено — петна от кръв. Канцеларията горе тъне в мрак.