Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 58

Вече споменах, че новият Том — онзи, който оцеля след ужасната катастрофа и се пребори да доживее нов ден — беше по-храбър и по-склонен да рискува от предишния. Но нека бъдем наясно. Стар или нов, никога не съм бил Батман или поне Джеймс Бонд. Цял час след като стигнахме до Насау Хол, аз стоях на пост, обливах се в пот, трепвах от всяка сянка и подскачах от всеки звук. Наближаваше един след полунощ. Клубовете вече спускаха кепенците и започваше поредното велико преселение на студенти и полицаи обратно към градчето. Чарли бе обещал да напусне Насау Хол много по-рано, но още нямаше и помен от него.

Обърнах се и прошепнах към Пол:

— Защо се бави толкова?

Никакъв отговор.

Пристъпих към мрака и повторих въпроса, като се взирах в сенките с присвити очи.

— Какви ги върши там горе?

Но когато надникнах зад ъгъла, Пол бе изчезнал. Вратата на сградата зееше широко разтворена.

Изтичах натам. Надникнах и смътно различих Пол и Чарли, увлечени в спор.

— Не е горе — казваше Чарли.

— По-бързо! — изсъсках аз. — Идват.

Изведнъж от мрака зад мен долетя глас:

— Университетска полиция! Не мърдай!

Обърнах се с ужас. Гласът на Чарли секна. Не знам дали чух правилно, но ми се стори, че Пол изпсува.

— Ръцете на кръста — отекна отново гласът.

Умът ми се замъгли. Представих си разследване; академично предупреждение; изключване.

— Ръцете на кръста — повтори гласът по-високо.

Подчиних се.

За момент настана тишина. Напрягах се да различа полицая в мрака, но не виждах нищо. Сетне чух смях.

— А сега се размърдай, драги. Танцувай.

От мрака изникна студент. Той пак се разсмя и тръгна към мен с пиянска танцова стъпка. На ръст беше малко по-нисък от Чарли и малко по-висок от мен, с дълга черна коса, която провисваше пред лицето му. Под елегантното черно сако носеше колосана бяла риза, разкопчана почти до кръста.

Тръгнах навън, Чарли и Пол уморено се затътриха подир мен с празни ръце.

Младежът с усмивка се приближи към тях.

— Значи е вярно? — попита той.

— Кое? — изръмжа Чарли и му хвърли кръвнишки поглед.

Младежът посочи нагоре към камбанарията.

— Езикът. Наистина ли са го махнали?

Чарли мълчеше, но Пол, все още обзет от духа на авантюрист, кимна.

Новият ни приятел се позамисли.

— Но се качихте горе, нали?

Започнах да усещам накъде бие.

— Е, не може да си тръгнете просто така — заяви той.

В очите му играеха дяволити искрици. Личеше, че Чарли го харесва все повече с всяка секунда. Не след дълго аз отново се озовах на стария пост да охранявам източната врата, а тримата изчезнаха в сградата.