Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 56

За мен историята на Хоуг бе сензацията на онова лято; можех да я сравня само с откритието си, че предишната пролет е имало специален брой на „Плейбой“ за момичетата от елитните колежи. За Пол обаче тя представляваше много повече. Като човек, който винаги е държал да покрива със слой измислица своя живот, да се преструва, че е ял, когато умира от глад, или че няма компютър, защото не му е потребен. Пол можеше да се постави на мястото на нещастника, попаднал под жестоките удари на грозната истина. Едно от малкото предимства на идващите от небитието като Хоуг и Пол, е, че разполагат с пълната свобода да си изобретят нова личност. Всъщност колкото по-добре опознавах Пол, толкова по-ясно разбирах, че това съвсем не е свобода, а своеобразно задължение.

И все пак, виждайки какво се е случило с Хоуг, Пол трябваше да осъзнае пределно ясно, че да си измислиш нова личност е едно, а да заблуждаваш хората — съвсем друго. Още от първия си ден в Принстън той крачеше много внимателно по тънката граница между двете, предпочитайки да пази тайни, отколкото да изрича лъжи. Когато си мисля за това, отново ме обзема една стара тревога. Баща ми, който разбираше как го е съблазнила „Хипнеротомахия“, веднъж сравни книгата с любовна връзка. Кара те да лъжеш дори самия себе си, казваше той. Дипломната работа на Пол може да се окаже точно такава лъжа — след четири години общуване с Тафт той танцува и танцува заради книгата, напуска леглото си и не намира сън заради нея, а тя не се отплаща с почти нищо за всичките му страдания.

Отново се озъртам към огледалото и го виждам да гледа снега. Очите му са безжизнени, лицето бледо. В далечината пред нас мига жълт светофар. Баща ми ме е научил на още нещо, без да каже и дума: никога не се посвещавай на каквото и да било тъй всеотдайно, че неуспехът да те лиши навеки от щастие. Също като Джак от приказката, Пол би продал последната си крава за шепа вълшебни бобени зърна. Само че вече почва да се пита дали магическото стъбло ще поникне.

9.

Мисля, че го чух от майка си: добрият приятел ще те закрие с гърди веднага, щом го помолиш… но истинският приятел не чака покана. В човешкия живот са толкова редки миговете, когато намираш истински приятел, че да срещнеш трима наведнъж изглежда почти неестествено.

Четиримата се срещнахме в една хладна есенна вечер на първата година. Ние с Пол вече почти навсякъде ходехме заедно, а Чарли — който се представи през първия учебен ден, като нахълта при Пол и му предложи помощ за разопаковане на багажа — живееше в единична стая в края на коридора. Смятайки, че няма по-страшно нещо от самотата, Чарли вечно търсеше нови приятели.

Пол от самото начало прие с предубеждение този див, внушителен образ, който час по час хлопаше на вратата му с нови идеи за приключения. Атлетичното телосложение на Чарли определено му вдъхваше страх, сякаш като малък е бил тормозен от побойник с подобна фигура. Лично аз се изненадвах, че на Чарли не му е писнало от послушковци като нас. През по-голямата част от онзи първи семестър очаквах да ни зареже и да си намери по-подходяща компания. Лепнах му етикета на хлапак от богатото малцинство — от онези с майка неврохирург и баща изпълнителен директор, дето изкарват частна гимназия под любящия взор на цялото учителско тяло и идват в Принстън без други планове, освен да се повеселят и да завършат със среден успех.