Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 42

— А — казва той и се обръща, сякаш иска да ни представи на някого. — Видяхте ли картините?

Зад него виси платно, което виждам за пръв път. Озъртам се и разбирам, че останалите картини също не са ми познати.

— Не са от университетската колекция — казва Пол.

Къри се усмихва.

— Съвършено вярно. Тази вечер всеки попечител е донесъл по нещо. Обзаложихме се кой ще успее да даде най-много картини на музея за временно ползване.

Старият футболен капитан все още е съхранил следи от някогашните облози и предизвикателства.

— Кой спечели? — питам аз.

— Музеят — отвръща уклончиво той. — Ние се караме, Принстън печели.

В настаналото мълчание Къри оглежда лицата на онези, които още не са избягали от залата след нашето нахълтване.

— Канех се да ви покажа всичко това след срещата — казва той на Пол, — но не виждам защо да не го сторя сега.

Прави ни знак да го последваме и тръгва към една зала вляво. Озъртам се въпросително към Пол, но явно и той не разбира.

— Джордж Картър старши донесе тези две — казва Къри, показвайки мимоходом две малки гравюри на Дюрер в толкова стари рамки, че дървото изглежда почти овъглено. — А на „Уолгемът“ са отсреща. — Той посочва към другия край на залата. — От „Филип Мъри“ донесоха тези двама чудесни маниеристи.

Къри ни въвежда в нова зала, където изкуството на двайсети век е заменено от картини на импресионисти.

— Кланът Уилсън донесе четири: Бона, един малък Мане и две на Тулуз-Лотрек. — Оставя ни време да ги разгледаме. — Семейство Маркан добави този Гоген.

Пак прекосяваме главната зала и в залата за антиките Къри казва:

— Мери Найт донесе само един, но много голям римски бюст и казва, че може да го подари на музея. Извънредно щедро.

— Ами ти? — пита Пол.

Заедно с Къри сме направили пълна обиколка на партера и отново достигаме началната точка. Той размахва ръка.

— Това е мое.

— Коя по-точно? — пита Пол.

— Всичките.

Двамата се споглеждат. В главната зала има над дузина картини.

— Елате насам — казва Къри и се обръща към стената близо до мястото, където го заварихме. — Искам да ви покажа тези.

Повежда ни покрай платната, без да обяснява.

— Какво общо имат? — пита накрая.

Аз поклащам глава, но Пол се досеща веднага.

— Темата. Всички са свързани с библейската история за Йосиф.

Къри кимва.

— „Йосиф продава жито на народа“ — започва той, сочейки първата картина. — Нарисувана от Бартоломеус Бреенберг около 1655 година. Убедих института „Барбър“ да ни услужи с нея.

Изчаква малко, после пристъпва пред втората картина.

— „Йосиф и братята му“ от Франц Маулберч, 1750 година. Погледнете обелиска на втори план.

— Напомня ми гравюра от „Хипнеротомахия“ — казвам аз.