Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 186
Дъстин Томасън
Вероника Тери бърше очи със смачканата пола на бялата си рокля, вече изцапана с розово червило и опръскана с вино.
— Цяла вечер му се подиграваха — проплаква тя.
— За бога — строго пита Джил, — как го остави да се натряска така?
Тя го гледа с недоумение. Очаквала е съчувствие, а среща ярост. Гостите наоколо си шушукат, опитвайки да прикрият доволните си усмивки.
Брукс нарежда на един от служителите да вдигне бара и отново да зареди лавиците, а Доналд Морган, в цялото си великолепие на нов председател, се опитва да успокои Паркър сред развълнуваната тълпа, откъм която долитат всевъзможни синоними на думата „пияница“ — някои от тях доста обидни. Смеховете звучат като оскърбления. Паркър, наранен на пет-шест места от стъклените шрапнели, стои сред езеро от смесени напитки като античен винар. Когато най-сетне се обръща към Доналд, лицето му е изкривено от ярост.
Кати ахва и закрива устата си с длан. Паркър се нахвърля върху Доналд и двамата рухват на пода. Отначало се борят, после почват да си разменят юмруци. Ето го представлението, което всички са чакали — Паркър да си плати за безбройните дребнави обиди, за онова, което е вършил на третия етаж, да изкупи с болка омразата, трупана от две години насам. Един сервитьор се задава с парцал и започва да бърше, създавайки допълнителен спектакъл покрай битката. Вълни от алкохол пробягват насам-натам по лакирания дървен под и в тях се отразява дъбовата ламперия по стените, но сякаш нищо не може да попие и капка — нито парцалът, нито килимът, нито дори смокингите. А двамата продължават да се бият, размахвайки ръце и крака като бръмбар, който опитва да се измъкне от локвата, преди да се удави.
— Да вървим — казва Джил и ни повежда покрай скандала, който вече не е негова грижа.
Пътищата пред нас са като черни шевове по бяло платно. Саабът е стабилен, макар че Джил натиска газта и вятърът вие наоколо. На Насау стрийт са се сблъскали две коли, светлините им мигат, шофьорите крещят, нечии силуети минават пред спрелите автомобили на пътна помощ. В северния край на студентското градче един полицай изскача от будката и ни прави знак, че входът е затворен, но Пол вече сочи в обратна посока, на запад. Джил превключва на трета, после на четвърта, пресечките прелитат и остават назад.
— Покажи му писмото — казва Джил.
Пол изважда нещо от вътрешния си джоб и го протяга към задната седалка, където съм аз.
— Какво е това?
Пликът е разкъсан отгоре, но в горния ляв ъгъл виждам печата на заместник-декана по студентските въпроси.
— Беше в пощенската ни кутия — обяснява Джил.
„Мистър Харис,
С настоящото ви уведомявам, че моят кабинет разследва обвинение в плагиатство, повдигнато срещу вас от вашия научен ръководител д-р Винсънт Тафт. Поради характера на обвиненията и възможния им ефект върху вашето дипломиране през следващата седмица ще се проведе извънредно заседание на Дисциплинарната комисия, което да разгледа вашия случай и да вземе решение. Моля, свържете се с мен, за да уговорим предварителна среща и за да потвърдите получаването на това писмо.
