Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 165

— Какво е станало с Терани? — питам аз.

— Знаем само, че е изпълнил обещанието си пред Франческо. През следващата 1499 година „Хипнеротомахия“ е публикувана от Алдус.

Ставам от стола, защото не ме свърта на място.

— От тогава до днес — добавя Пол — всички, които се опитват да я тълкуват, използват инструменти от деветнайсети или двайсети век, за да отворят ключалка от петнайсети век. — Той се обляга назад и тихо въздъхва. — До днес.

Настава тишина. От коридора долитат бавни, приглушени стъпки. Стоя потресен и гледам Пол. Реалностите на настоящето постепенно се завръщат, отпращайки Савонарола и Франческо Колона обратно на прашната книжна лавица в ума ми. Но странното, тревожно взаимодействие между двата свята не изчезва докрай. Осъзнавам, че по някакъв начин Пол се е превърнал в кръстопът между тях, във връзка, закрепваща парадокса на времето.

— Не мога да повярвам — казвам аз.

Баща ми трябваше да е тук. Баща ми, Ричард Къри и Макбий. Всички, които са се докосвали до тази книга и са жертвали по нещо, за да бъде разгадана. Това е дар за всички тях.

— Франческо посочва разположението на криптата спрямо три характерни точки от местността — казва Пол. — Мястото няма да е трудно за откриване. Дава дори размерите и пълно описание на съдържанието. Липсва само чертежът на ключалката. Терани проектирал специална цилиндрична ключалка за входа. Толкова е херметична, казва Франческо, че ще пази криптата от крадците и влагата, докато някой разгадае книгата. Непрекъснато обещава да включи в книгата чертеж на ключалката и инструкции за отварянето й, но всеки път се отплесва в приказки за Савонарола. Може би е заръчал на Терани да добави чертежа в последните глави, но Терани си имал толкова много тревоги, че пропуснал да го стори.

— Това ли търсеше при Тафт?

Пол кимва.

— Ричард казва, че в дневника на Генуезеца имало чертеж, когато го намерил преди трийсет години. Мисля, че Винсънт е задържал чертежа, преди да подхвърли останалото на Бил.

— Успя ли да го вземеш?

Той поклаща глава.

— Докопах само купчина стари записки на Винсънт.

— И какво ще правиш?

Пол започва да опипва за нещо под бюрото.

— Завися изцяло от Винсънт.

— Какво му разкри досега?

Когато отново се появяват изпод бюрото, ръцете му са празни. Пол губи търпение, бута стола назад и коленичи на пода.

— Той не знае за криптата нищо друго, освен че съществува.