Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 164

Докато тяхната купчина расте, Савонарола заповядва на един монах с ръчна количка да връща предметите в пламъците. Щом тримата оставят книгите и картините, монахът веднага ги грабва и ги откарва обратно. След шест или седем обиколки всичко измъкнато от огъня вече е изгоряло. Матео и Чезаре са се отказали от картините, защото платната са унищожени. Тримата гасят с ръце кориците на книгите, за да не пламнат страниците. В неописуеми мъки един от тях почва да призовава Бога.

Вече няма надежда да спасят каквото и да било. Всички произведения на изкуството в пирамидата са съсипани, повечето книги са обгорели. Монахът с количката продължава да връща в огъня всичко от тяхната купчина. С всяко отиване до кладата той обезсмисля усилията на тримата. Постепенно тълпата стихва. Дюдюкането и подигравките замлъкват. Хората, които са крещели на Франческо, че е глупак, задето се мъчи да спаси книгите, вече мълчат. Неколцина им викат да спрат. Но тримата продължават да сноват напред-назад, заравят ръце в пламъците, катерят се по пепелта, изчезват за секунди, сетне отново се появяват. Над площада вече не се чува нищо друго, освен рева на огъня. Тримата се задъхват. Нагълтали са твърде много дим, за да крещят. Всеки път, когато се връщат до своята купчина, разказва архитектът, хората виждат червената плът на ръцете и краката им, където огънят е смъкнал кожата.

Първият от тях рухва по очи в пепелта. Това е най-младият, Матео. Чезаре спира да му помогне, но Франческо го дръпва назад. Матео не помръдва. Огънят плъзва над него и тялото му потъва в пирамидата. Чезаре се мъчи да го повика, да му каже да стане, но Матео не отговаря. Накрая Чезаре тръгва, залитайки, към мястото, където е паднал брат му. Когато стига дотам, той също рухва. Франческо гледа всичко това от края на огненото море. Когато чува как Чезаре вика Матео, а сетне гласът му заглъхва, той осъзнава, че е останал сам и пада на колене. За секунда остава така.

Точно когато тълпата решава, че е мъртъв, той с огромно усилие се изправя. Посяга за последен път в огъня, вади две шепи пепел и тръгва към Савонарола. Един от помощниците на проповедника му прегражда пътя, но Франческо спира. Разперва пръсти и оставя пепелта да се изсипе между тях като пясък. После изрича: „Inde ferunt, totidem qui vivere debeat annos, corpore de patrio parvum phoenica renasci“. Цитатът е от Овидий и означава „Малък феникс се роди от тялото на баща си, обречен да живее същия брой години“. После рухва в нозете на Савонарола и умира.

Разказът на Терани завършва с погребението на Колона. Франческо и двамата братя биват погребани едва ли не с императорски почести от своите роднини и приятели хуманисти. И знаем, че мъченическата им смърт не е била напразна. След броени седмици общественото мнение се обръща срещу Савонарола. Флоренция е уморена от неговия екстремизъм, от непрестанните му апокалиптични заплахи. Врагове разпространяват слухове за него, опитвайки да предизвикат падението му. Папа Александър го отлъчва от църквата. Когато Савонарола оказва съпротива, Александър го обявява за еретик и разпространител на зловредни учения. Осъждат го на смърт. На двайсет и трети май, само три месеца след гибелта на Франческо, Флоренция издига нова клада на Пиаца дела Синьория. Там, на мястото на предишните две пирамиди, обесват Савонарола и после изгарят трупа му.