Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 162

С наближаването на Заговезни Франческо потегля към Флоренция заедно с последните си трима приятели от римската академия — архитектът и двамата братя. Те са мъже с железни принципи, но Франческо разбира колко тежка задача ги чака, затова настоява всеки да се закълне, че при необходимост е готов да умре на Пиаца дела Синьория.

В навечерието на съдбоносния вторник той кани тримата си приятели на вечеря и молитва. Четиримата споделят спомени за съвместните си пътешествия и приключения, разказват кой какво е сторил през своя живот. Франческо обаче пише, че през цялата вечер виждал как над главите им се сгъстява черна сянка. Тази нощ той не заспива. На другата сутрин отива да се срещне със Савонарола.

От този момент нататък тестът е написан изцяло от архитекта. Франческо казва, че Терани е единственият човек, комуто може да повери подобна задача. Знаейки, че ако нещо се случи във Флоренция, някой ще трябва да се погрижи за интересите му, той гласува на Терани огромно доверие. Дава на архитекта окончателния си шифър и го моли да опише кодирано в последните глави какво е станало с приятелите от Римската академия. Натоварва Терани с отговорността да се погрижи за издаването на „Хипнеротомахия“ при Алдус. Франческо разказва, че е имал видение на собствената си смърт, и знае, че не ще може сам да извърши всичко, което желае. Той взима Терани със себе си, за да опише срещата със Савонарола.

Савонарола вече ги чака в своята манастирска килия. Срещата е уговорена предварително, тъй че и двете страни са готови. Опитвайки да бъде дипломатичен, Франческо казва, че се възхищава на Савонарола и споделя същите цели, същата омраза към греха. Цитира мнението на Аристотел за добродетелите.

В отговор Савонарола цитира почти идентичен текст от Тома Аквински и пита Франческо защо предпочита езически източник пред християнския. Франческо възхвалява Тома Аквински, но казва, че той е заимствал от Аристотел. Савонарола губи търпение. Той цитира Апостол Павел: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните. Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?“.

Франческо слуша с ужас. Той пита Савонарола защо не иска да приеме изкуството и науката, защо тъй упорства да ги унищожи. Казва му, че би трябвало да се обединят срещу греха, че вярата е извор на истина и красота, че не могат да бъдат врагове. Но Савонарола поклаща глава. Той заявява, че истината и красотата са само слугини на вярата. Когато са нещо друго, гордостта и изгодата тласкат хората към грях.

„И тъй — казва той на Франческо, — няма да отстъпя. В тези книги и картини има повече зло, отколкото във всичко останало, което ще бъде изгорено. Защото играта на карти и зарове може да заблуди глупците, но твоята «мъдрост» е изкушение за могъщите и властните. Най-влиятелните родове в града жадуват да бъдат твои покровители. Твоите философи проповядват на поетите, чиито творби се четат навсякъде. Ти заразяваш художниците със своите идеи и техните картини висят в дворците на владетелите, а фреските им покриват стените и сводовете на всяка църква. Ти стигаш до херцозите и кралете, защото те се обкръжават с твои последователи, търсят наставления от астролозите и инженерите, които са задължени на теб, понеже наемат твои учени да им превеждат книгите. Не, не ще позволя гордостта и изгодата да властват над Флоренция и занапред. Истината и красотата, които обичаш, са фалшиви, суетни идоли и водят хората към порока.“