Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 160

Пол замислено поклаща глава.

— За по-малко от две години Франческо Колона събира една от най-великите колекции на древно изкуство и литература в ренесансовия свят. Той посвещава в тайната двама моряци, за да управляват неговите кораби и да превозват товара. Синовете на доверени членове на Римската академия охраняват неговите кервани по европейските пътища. Той проверява онези, които подозира в предателство, като следи всяка тяхна стъпка. Франческо знае, че може да повери тайната си само на шепа избраници, и е готов на всичко, за да я съхрани.

Едва сега ме връхлита с пълна сила разбирането какво открихме с баща ми — единствената хлабава нишка в мрежата от връзки между Колона и неговите помощници. Мрежа, създадена само с една цел — да опази тайната на благородника.

— Може би не е подложил на изпитание само Родриго и Донато — предполагам аз. — Може да е имало и други писма с беладона.

— Вероятно — съгласява се Пол. — А когато приключил, Франческо укрил всичко на място, където никой нямало да се сети да търси. Място, където съкровищата да бъдат в безопасност от враговете му.

Досещам се още преди Пол да го каже.

— Под претекст, че подготвя някакво изгодно начинание, той моли старшите от рода си за достъп до огромните терени, които притежават извън Рим. Но вместо да строи над земята, сред горите, където някога ловували прадедите му, той проектира своята крипта. Огромно подземно хранилище. Само петима от хората му знаят точното място. Сетне, с наближаването на 1498 година, Франческо взима съдбоносно решение. Във Флоренция Савонарола изглежда по-популярен от когато и да било. Той обявява, че в деня преди Велики пости кладата ще е още по-голяма, отколкото предната година. Франческо цитира в „Хипнеротомахия“ части от речта му. Казва, че тази нова религиозна лудост е пламнала като треска из цяла Италия… и се бои за съкровищата си. Вече е прахосал буквално цялото си богатство, а усеща, че след като Савонарола печели умовете на Западна Европа, ще става все по-трудно да се намират и превозват културни ценности. Затова укрива всичко събрано в криптата и я запечатва завинаги.

Бавно осъзнавам, че една от най-странните подробности във второто послание внезапно е придобила смисъл. Моята крипта, пише Колона, е несравнима по рода си, непристъпна за която и да било стихия, и най-вече за водата. Направил е сводовете водонепропускливи, тъй като знаел, че в противен случай скритите му съкровища ще изгният под земята.

— Той взима решение — продължава Пол — в дните преди кладата да замине за Флоренция. Да отиде в манастира „Сан Марко“. И в един последен опит да защити своята кауза да се изправи пред Савонарола. Призовавайки към неговото ученолюбие, към неговата вяра в истината и красотата, Франческо смята да го убеди да свали от кладата предметите с истинска, дълготрайна стойност. Да попречи на проповедника да унищожи онова, което хуманистите смятат за свещено. Но Франческо е реалист. След като чува проповедите на Савонарола, той разбира колко пламенен е този човек, как твърдо вярва в праведността на кладите. Знае, че ако Савонарола не застане на негова страна, остава му само един избор. Трябва да докаже какъв варварин е в действителност новият пророк. Да отиде на кладата и сам да свали предметите от пирамидата. Ако Савонарола все пак се опита да я запали, Франческо ще умре в огъня като мъченик пред очите на целия град. Така ще принуди Савонарола да стане убиец. Само това, твърди той, може да обърне Флоренция срещу фанатизма — а заедно с Флоренция и цяла Европа.