Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 158

Пол прибира картата в плика. Гласът му е мрачен.

— На седми февруари 1497 година, вторник, целият град се събира да гледа. Летописци разказват, че пирамидата била двайсет метра висока и имала обиколка над осемдесет метра в основата. Всичко потънало в пламъците. Кладата на суетата се превръща в незабравим момент от историята на Ренесанса. — Пол млъква за малко и се заглежда в листчетата по стената. Лекият вятър откъм отдушника ги разклаща. — Савонарола става знаменит. Не след дълго името му се разчува из цяла Италия и извън нея. Проповедите му се печатат и четат в пет-шест държави. Едни му се възхищават, други го ненавиждат. Микеланджело бил очарован от него. Макиавели го смятал за мошеник. Но всички имали мнение и всички признавали властта му. Всички.

Разбирам накъде бие.

— Включително и Франческо Колона.

— И тук стигаме до „Хипнеротомахия“.

— Значи книгата е политически манифест?

— В известен смисъл Франческо не можел да понася Савонарола. За него проповедникът олицетворявал най-страшния фанатизъм, всичко сбъркано в християнството. Той бил истинско бедствие. Отмъстителен. Не давал на хората да използват онова, с което ги е дарил Господ. Франческо бил хуманист, любител на древността. В ранните си години той учил заедно със своите братовчеди при най-видните познавачи на античната проза и поезия. На трийсет години вече притежавал една от най-значителните римски колекции с оригинални ръкописи. Много преди първата клада той събирал книги и художествени творби, като заръчвал на търговците във Флоренция да купуват каквото могат и да го пращат в едно от фамилните му имения в Рим. Това довело до сериозен разрив между Франческо и роднините му, които смятали, че той прахосва парите си за флорентински боклуци. Но докато властта на Савонарола нараствала, Франческо укрепвал в решението си да не позволи пирамидата да потъне в пламъци, каквото и да му струва това. Мраморни бюстове, картини на Ботичели, стотици безценни предмети. И най-вече книги. Редки, незаменими книги. Той и Савонарола заемали двата противоположни полюса на интелектуалната вселена. За Франческо най-страшното насилие на света било насилието срещу изкуството, срещу знанието. През лятото на 1497 година той пристига във Флоренция, за да види с очите си какво става. И онова, от което всички други се възхищават у Савонарола — неговата святост, неговата неспособност да мисли за друго, освен за спасението — вдъхва на Франческо най-дълбока боязън и страх. Той вижда на какво е способен Савонарола — да унищожи най-великите творения на първия възход в класическите науки и изкуства след падането на древния Рим. Той вижда гибелта на изкуството, гибелта на знанието, гибелта на класическия дух. И гибелта на хуманизма, края на похода, устремен отвъд пределите и ограниченията, за да открие истинските възможности на човешката мисъл.

— За това ли е писал във втората половина на книгата?

Пол кимва отново.

— Франческо е описал в нея всичко, което не смеел да изкаже в първата част. Записал какво е видял във Флоренция и от какво се бои. Че влиянието на Савонарола расте. Че може някак да спечели благоразположението на френския крал. Че му се възхищават в цяла Германия и Италия. С всеки нов ред на Франческо усещаш как това влияние се засилва. Той все по-твърдо вярва, че зад Савонарола стоят легиони от почитатели във всяка страна на християнския свят. Този проповедник, пише Франческо, е само началото на един нов дух в християнството. Ще има възход на фанатични проповедници, ще лумнат клади из цяла Италия. Той предупреждава, че Европа е на ръба на религиозна революция. И е прав — Реформацията наближава. Савонарола няма да доживее до нея, но както сам казваш, когато не след дълго Лутер задвижи събитията, той ще си спомня Савонарола като герой.