Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 157

Дъстин Томасън

— Февруари 1497, две години преди публикуването на „Хипнеротомахия“. Наближават Велики пости. А традицията била такава: тъй като Велики пости са период на смирение и въздържание, дните преди тях били време на веселие, едно огромно празненство, та хората да се порадват преди постите. Както днес, така и тогава този период се наричал Заговезни, тогава се организирал карнавал. Тъй като четирийсетте дни на Велики пости започват винаги на Пепелява сряда, кулминацията на карнавала винаги се падала на предния ден — Блажен вторник, или както го наричат французите Марди Гра.

Тук-там в разказа му срещам по нещо познато. Сигурно съм го чувал някога от баща си, преди той да вдигне ръце от мен… или аз от него. А може и да съм го узнал в църквата, преди да порасна и сам да решавам какво предпочитам да правя в неделя сутрин.

Пол вади нов чертеж, озаглавен „Флоренция, 1500“.

— Карнавалът във Флоренция бил време на огромни безредици, пиянство, разврат. Банди младежи преграждали улиците и принуждавали хората да си плащат за безопасното преминаване. После прахосвали парите за пиене и хазарт.

Той посочва едно широко място в средата на чертежа.

— След като се напиели окончателно, те запалвали лагерни огньове на централния площад и приключвали нощта с масов бой, при който всяка група замеряла другата с камъни. Всяка година имало ранени, дори убити. Разбира се, Савонарола е най-гласовитият противник на карнавала. Вижда го като предизвикателство срещу християнството, въвеждащо в изкушение хората от Флоренция. И разбира, че има една сила, по-могъща от всички останали, която допринася за разложението в града. Тя учи хората, че езически автори могат да си съперничат с Библията, че мъдростта и красотата трябва да се почитат дори и когато не идват от християнството. Тя внушава, че човешкият живот е търсене на земни знания и радости, и тъй отклонява народа от единствено важното — спасението на душата. Тази сила е хуманизмът. И нейните най-горещи привърженици са видните интелектуалци на Флоренция, хуманистите. Точно тогава на Савонарола му хрумва идеята, с която навярно ще остане най-добре запомнен в историята. Той решава точно във върховния, последен ден на карнавала да организира едно огромно събитие — нещо, което да покаже напредъка и преобразяването на града, но същевременно и да напомни на флорентинците за тяхната греховност. Оставя младежките банди да вилнеят из града, но им дава конкретна цел. Заръчва им да събират нехристиянски предмети от всички квартали и да ги носят на централния площад. Плячката е струпана на огромна пирамида. И през онзи вторник, когато уличните банди обикновено седят около огньовете и се замерят с камъни, Савонарола им заръчва да запалят един друг огън.

Пол поглежда картата, после се втренчва в мен.

— Кладата на суетата — казвам аз.

— Точно така. Младежките банди докарват каруца след каруца. Носят карти и зарове. Шахматни дъски. Сенки за очи, руж, парфюми, мрежички за коса, накити. Карнавални маски и костюми. Но най-вече езически книги. Ръкописи на гръцки и римски автори. Класически скулптури и картини.