Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 135

— А няма ли?

— Не — сопна се Пол. Май работеше над въпроса по-отдавна, отколкото си мислех. — Но Мондино е допуснал същата грешка относно септума. Везалий и Сервет са я поправили едва към средата на шестнайсети век. Леонардо е следвал учението на Гален. Харви описва кръвообращението чак през седемнайсети век. А гатанката е от края на петнайсети, Чарли. Трябва да е rete mirabilis или септумът. Никой не е знаел, че въздухът се смесва с кръвта в дробовете.

Чарли се изкиска.

— Никой на запад. Но арабите са го съобразили двеста години преди твоят човек да си напише книгата.

Пол започна да рови из записките си. Смятайки въпроса за решен, аз се обърнах.

— Трябва да бягам. Ще се видим по-късно, момчета.

Но точно когато прекрачвах в коридора, Пол откри каквото търсеше — третото послание на Колона, което бе превел от латински преди няколко седмици.

— Арабският лекар — каза той. — Ибн ал Нафис ли му беше името?

Чарли кимна.

— Същият.

Пол трепереше от вълнение.

— Франческо трябва да е получил текста от Андреа Алпаго.

— От кого?

— От човека, когото споменава в посланието. Ученик на достопочтения Ибн ал Нафис. — Преди някой от нас да реагира, Пол заговори сам на себе си. — Как беше бял дроб на латински? Pulmo?

Тръгнах навън.

— Няма ли да изчакаш да разбереш какво пише? — озърна се той.

— След десет минути трябва да съм при Кати.

— Ще отнеме само петнайсет минути. Най-много половин час.

Мисля, че едва в онзи момент той осъзна доколко са се променили нещата.

— До утре, момчета — казах аз.

Чарли, който разбираше всичко, се усмихна и ми пожела късмет.

Тази нощ, струва ми се, бе преломна за Пол. Той разбра, че ме губи завинаги. Освен това усети, че каквото и да е последното послание на Колона, няма начин то да съдържа цялата тайна, след като предишните четири разкриваха толкова малко. Втората половина на „Хипнеротомахия“, която дотогава смятахме за обикновен пълнеж, трябваше всъщност да крие още шифрована информация. Дори да бе намерил някаква утеха в медицинските познания на Чарли и разгадаването на петата гатанка, тя бързо се изпари, когато видя посланието на Колона и разбра, че с право се е опасявал.

„Боя се за теб, читателю, както се боя и за себе си. Както вече разбираш, в началото на този текст намерението ми беше да ти предам мислите си, независимо колко плътно ги обвивах в един или друг шифър. Желаех да намериш каквото търсиш и се наех с ролята на твой водач.

Сега обаче откривам, че нямам достатъчно вяра в собственото си творение, за да продължа по този начин. Може би не съм в състояние да преценя истинската трудност на гатанките, макар техните създатели да ме уверяваха, че само истински философ може да ги разгадае. Може би тези мъдреци също завиждат на моята тайна и са ме подлъгали, за да откраднат онова, което по право се пада на теб. Хитър е онзи проповедник, има последователи и в двата лагера; боя се, че насочва собствените ми бойци срещу мен.

И тъй, читателю, не поради друга причина, а в твоя защита продължавам по нов път. Там, където ти бе свикнал да намираш гатанка, скрита в главата, не ще откриеш нито гатанки, нито отговори, които да те насочват. До края на пътешествието на Полифил вече ще използвам само Четворното правило, но не ще ти подскажа какво представлява то. От сега нататък те води само собственият ти разум. Дано Бог и човешкият гений, приятелю, те упътят във вярна посока.“