Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 134

Пол дори не се порадва на успеха; нахвърли се върху петата и последна гатанка, която бе открил, докато аз се борех с четвъртата: Къде се срещат кръв и дух?

— Това е най-старият философски въпрос в книгата — каза ми той, докато аз щъках насам-натам из стаята и се подготвях за нощта с Кати.

— Кое?

— Пресичането на ум и тяло, двойствеността на дух и плът. Виждаме го при свети Августин в неговото съчинение „Срещу манихейците“. Виждаме го и в съвременната философия. Декарт смятал, че може да посочи мястото на душата — някъде в мозъка, близо до пинеалната жлеза.

Той продължи в същия дух. Бълваше философски приказки и прелистваше някаква книга от библиотеката, а аз си събирах багажа.

— Какво четеш? — попитах аз, сваляйки от лавицата „Изгубеният рай“.

— Гален — каза Пол.

— Моля?

— Вторият баща на западната медицина след Хипократ.

Спомних си. Чарли бе изучавал Гален в курса по история на науките. За епохата на Ренесанса обаче Гален не ми изглеждаше актуален — беше умрял хиляда и триста години преди публикуването на „Хипнеротомахия“.

— Защо? — попитах аз.

— Мисля, че гатанката е свързана с анатомията. Франческо изглежда е вярвал, че в тялото наистина има орган, където се срещат кръвта и духът.

Чарли изникна на прага с нахапана ябълка в ръката.

— За какво разговаряте, аматьори нещастни? — попита той, чувайки, че става дума за медицина.

— Орган, подобен на този — продължи Пол, без да му обръща внимание. — Така наречената rete mirabilis. — Той посочи един чертеж в книгата. — Мрежа от нерви и кръвоносни съдове в основата на мозъка. Гален смятал, че там жизненият дух се превръща в животински.

— И какво не й е наред? — попитах аз, поглеждайки часовника.

— Не знам. Не върши работа като шифър.

— Защото не съществува у хората — каза Чарли.

— Как така?

Чарли ни погледна и отхапа от ябълката.

— Гален е правил дисекция само на животни. Открил е rete mirabilis в някоя крава или овца.

Лицето на Пол помръкна.

— И съвсем е объркал сърдечната анатомия — продължи Чарли.

— Няма септум, нали? — попита Пол, сякаш знаеше точно какво има предвид Чарли.

— Има. Само че в него няма пори.

— Какво е септум? — попитах аз.

— Преградата между двете сърдечни половини. — Чарли пристъпи към книгата на Пол и прелисти, за да открие схема на кръвоносната система. — Гален си я представя съвсем погрешно. Казва, че в септума имало малки дупчици, през които кръвта преминава от едната камера в другата.