Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 12

Чарли се спуска надолу и намества капака над себе си. Стъпва долу и сваля шапката. По челото му лъщят капки пот. След три месеца без подстригване буйната му афроприческа почти опира в тавана. Не е афро, поправя ни понякога той. Само полуафро.

След като подушва застоялия въздух, Чарли измъква от раницата тубичка ментолов крем за масаж.

— Сложи си малко под носа. Прогонва всякакъв мирис.

Махвам с ръка. Научил е този трик от лятната практика при местния съдебен лекар. След онова, което се случи с баща ми, аз не уважавам особено медицинската професия; за мен лекарите са търтеи, неудачници зад една или друга маска. Но да видиш Чарли в болница, е съвсем друго нещо. Той е опора на местната бърза помощ, последен резерв за най-тежките случаи и редовно намира двайсет и пети час в денонощието, за да даде на непознати поне малък шанс в борбата срещу онази, която нарича Крадлата.

Чарли изважда двата сиви лазерни пистолета, после двата нагръдни ремъка с черни пластмасови полукълба по средата. Докато рови из раниците, аз разкопчавам якето. Яката на ризата ми вече лепне от пот.

— Внимавай — протяга ръка Чарли, преди да метна якето върху най-дебелата тръба. — Помниш ли какво стана със старото яке на Джил?

Съвсем бях забравил. Стоманената тръба разтопи найлоновия плат и подпали пълнежа. Наложи се да гасим пламъците с крака.

— Оставяме горните дрехи тук и ги прибираме на излизане — казва Чарли.

Той взима якето от ръката ми, пъхва го заедно със своето в сгъваема туристическа чанта и я закача за решетката на една крушка.

— Така плъховете няма да се докопат до нея — обяснява Чарли и вади още няколко вещи.

След като ми подава фенерче и любителска радиостанция, той изважда две големи, запотени бутилки вода и ги пъхва във външните джобове на раницата.

— И помни — казва Чарли, — ако пак се разделим, недей да вървиш по течението. Видиш ли течаща вода, тръгвай срещу течението. Инак току-виж те отнесла нейде в канализацията. Това не ти е оная ваша река Охайо. Тук, долу, водата приижда бързо.

Това ми е наказанието, задето предния път се изгубих. Придърпвам ризата си за по-проветриво.

— Чък, река Охайо тече много далече от град Кълъмбъс.

Без да обръща внимание на протеста, той ми подава едната радиостанция и изчаква да я закача на гърдите си.

— И какъв е планът? — питам аз. — Накъде тръгваме?

Той се усмихва.

— Сега вече ставаш незаменим.

— Защо?

Чарли ме потупва по главата.

— Защото си шерп.

Казва го тъй, сякаш шерпите са вълшебници на подземното ориентиране, нещо като хобити.

— Какво да направя?

— Пол познава тунелите по-добре от нас. Нуждаем се от стратегия.

Замислям се.

— Кой е най-близкият вход откъм тяхната страна?

— Има един зад Клио.

Става дума за старата сграда, където е Клиософското дружество за диспути. Опитвам да си представя разположението й, но от жегата мислите ми се объркват.

— От там тунелът води право към нас. Право на юг, нали? Чарли обмисля въпроса, после казва:

— Точно така.

— А той никога не тръгва по права линия.

— Никога.

Представям си Пол — винаги с две крачки пред нас.

— Значи точно това ще направи сега. От Клио тръгва право насам и ни напада, преди да сме се подготвили.