Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 11

— Купи ли й подарък? — пита той.

— Да. — Аз обрисувам с пръст четириъгълник. — Фотография от онази галерия на…

Чарли кимва.

— В такъв случай може и да не звъниш. — Откъм него долита насмешливо сумтене. — Пък и бездруго сега не й е до теб.

— Как така?

Чарли подлага длан и улавя една снежинка.

— Първият сняг за годината. Голата олимпиада.

— Боже, съвсем бях забравил.

Голата олимпиада е една от най-тачените традиции на Принстън. Всяка година, в нощта на първия сняг, второкурсниците се сбират в двора на общежитието „Холдър“. Прииждат на тълпи сред сградите, гъмжащи от зрители, после с героичното безгрижие на леминги смъкват дрехите и бясно хукват насам-натам. Ритуалът сигурно е възникнал в древни времена, когато Принстън бил чисто мъжки колеж и масовата голота представлявала израз на мъжествените предимства — като това да пикаеш прав или да ходиш войник. Но когато дошли и жените, забавната щуротия изведнъж се превърнала в гвоздей на студентската година. Дори и медиите идват да отразят събитието чак от Филаделфия и Ню Йорк. Самата мисъл за Голата олимпиада обикновено стопля студените месеци в колежа, но тази година лично аз бих предпочел да държа Кати на топло пред камината.

— Готов ли си? — пита Чарли, когато двете второкурснички най-сетне отминават.

Слагам крак върху капака на шахтата и избръсквам снега.

Чарли коленичи и пъхва пръсти в скобите. Снегът заглушава стържещия звук на стомана по асфалта. Пак се озъртам.

— Ти си пръв — казва Чарли и слага длан върху гърба ми.

— А раниците?

— Стига си протакал. Тръгвай.

Коленича и опирам длани от двете страни на зеещия отвор. Отдолу лъхва плътен, горещ въздух. Когато опитвам да се спусна, издутото ми скиорско яке се закача за ръбовете.

— По дяволите, Том, и мъртвец ще се справи по-бързо. Ритай с крак, докато напипаш опора. По стените има скоби.

Стъпвам върху най-горната и започвам да слизам.

— Добре — казва Чарли. — Вземи това.

Подава ми двете раници една след друга.

От двете ми страни безброй тръби чезнат в мрака. Видимостта е слаба и въздухът кънти от метално дрънчене и съскане. Това е подземната сервизна инсталация на Принстън — тунелите, подаващи пара от далечното котелно до общежитията и учебните сгради на север. Чарли казва, че парата в тръбите е под налягане осемнайсет килограма на квадратен сантиметър. По-тънките тръби са за природен газ или за електрически кабели. Досега обаче не съм виждал в тунелите нито предупредителни надписи, нито постове на университетската полиция. Колежът би предпочел да забрави за съществуването на това място. Специално на този вход има само едно предупреждение, изписано преди много години с черна боя: „LASCIATE OGNI SPERANZA, VOI CH’INTRATE“. Пол, който никога не е проявявал страх от каквото и да било в тия подземия, се усмихна, когато видя надписа за пръв път. „О вий, кои прекрачвате тоз праг, надежда всяка тука оставете“, преведе ни той стиха на Данте.