Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 171

Ройс и Ейдриън висяха приковани към стената за китките и глезените в килия номер три, където бяха прекарали последните няколко часа. Помещението бе по-дребно от онези в Калис. Нямаше прозорец, табуретка, кофа — нямаше дори слама. Не се различаваше особено от каменно килерче с желязна врата. Единствената светлина се процеждаше в цепката до пода.

— Ужасно си тих — обърна се към мрака Ейдриън.

— Опитвам се да разбера нещата — отвърна Ройс.

— Да разбереш? — Ейдриън се изсмя, макар крайниците му да горяха. — Приковани сме в очакване на екзекуцията си, Ройс. Няма какво толкова да му мислиш.

— Не това. Искам да разбера защо не открихме проблеми с шахтите.

— Защото там имаше милион ръчки, а ние търсехме една-единствена.

— Не мисля така. Какво каза ти, когато се изкачихме на моста? Че друг освен мен не би могъл да се покатери. Смятам, че си прав. Мерик не би могъл. Той е гений, не елф. Винаги съм се представял по-добре от него, когато е ставало въпрос за физически умения.

— И?

— Една мисъл не ми дава мира, откакто ни доведоха тук. Как би могъл Мерик да се промъкне в Дръминдор, за да я саботира?

— Открил е друг начин да влезе.

— На нас това ни отне седмици, забравил ли си?

— Може да е подкупил някой вътрешен, а може и да е платил някому да проникне.

— Кого? — Ройс се замисли. — Това е твърде важно, за да се довери на човек, който би могъл да го стори — ще се нуждае от такъв, за когото знае, че ще го направи.

— Но как можеш да бъдеш сигурен, че някой може да стори нещо, освен ако… — Ейдриън замлъкна, внезапно започващ да осъзнава. — Това не ми харесва.

— През цялото време следвахме две писма — и двете написани от Мерик. Първото смятахме за случайно намерено. Ами ако умишлено е било изпратено до Олрик? Всички знаят, че работим за Меленгар.

— Което ни отвежда до „Изумрудената буря“ — рече Ейдриън.

— Именно. Където получаваме следващото писмо — предназначено за побъркания тенкин в джунглата. В което случайно се споменава, че Дръминдор ще избухне.

— Никак не ми харесва накъде биеш — промърмори Ейдриън.

— А ако Мерик е знаел за главния превключвател?

— Това е невъзможно. Грейвис е мъртъв. Премазан, ако не ме лъже паметта, под едно от онези огромни колела.

— Да. Той е мъртъв, ала лорд Вайрон не е. Вероятно се е хвалил как спасил Дръминдор, наемайки двама крадци.

— И все пак изглежда прекалено съвършено — Ейдриън се опитваше да се самоубеди. — Да, в ретроспекция наистина изглежда, че пъзелът се подрежда, обаче твърде много неща са могли да се объркат.

— Именно. Затова на борда на „Бурята“ е имало човек, който да следи за изпълнението на плана — Дърнинг. Видя ли как хукна в мига, в който стигнахме пристанището? Знаел е какво предстои и е искал да избяга.