Читать «Авемпарта» онлайн - страница 9

Прайс продължи да поклаща глава, докато той и останалите крадци оставиха Ройс и Ейдриън, и се изгубиха в улиците на далечния бряг.

— Е, това бе приятно, не мислиш ли? — каза Ейдриън, докато двамата възобновяваха пътя си, този път обратно по хълма към булевард Капитален. — Приветлива групица. Усещам леко разочарование, че са изпратили само четирима.

— Довери ми се, бяха доста опасни. Прайс е първи офицер на Диаманта, а останалите двама бяха кофаджии. Имаше още шестима, по трима от всяка страна на моста, за всеки случай. Нямаше да рискуват. Вече по-добре ли се чувстваш?

— Много, благодаря ти — Ейдриън извъртя очи. — Дъстър, а?

— Не ме наричай така — каза Ройс със сериозен тон. — Никога не ме наричай така.

— Как? — запита невинно Ейдриън.

Ройс въздъхна, сетне му се усмихна:

— Върви по-бързо, очевидно ни очаква клиент.

* * *

Събуди я груба ръка върху бедрото й.

— К’во има в чантата, сладуранке?

Объркано и неориентирано, момичето разтърка очи. Намираше се в канавката под Търговската арка. Косите й бяха приютили сред себе си листа и клони, а роклята можеше да се определи като дрипав парцал. Притискаше малка кесия към гърдите си, връвта на която обвиваше врата й. Повечето преминаващи можеха да я вземат за хвърлена край пътя торба боклук или насъбрани от метачите боклуци и клони. Но в града имаше обитатели, които проявяваха интерес дори към този тип отпадъци.

Първото нещо, което видя, след като очите й можеха да се фокусират, бе мрачното, изпито лице и лигаво-зейналата уста на приклекналия над нея мъж. Тя изпищя и се опита да пролази надалеч. Ръка я сграби за косата. Силни ръце я притиснаха надолу, приковавайки китките й към земята.

Почувства горещия му дъх на лицето си — ликьор и пушек. Той изтръгна кесийката от пръстите й и я откъсна от врата.

— Не! — тя освободи една от ръцете си и се пресегна. — Това ми трябва.

— И на мен — осведоми я мъжът весело, докато блъскаше крайника й настрани. Прецени тежестта на кесията и видимо доволен я прибра в нагръдния си джоб.

— Не! — протестира тя.

Той седна върху нея, притискайки я към земята и прокара пръсти през лицето й, покрай устните, по врата. Спряха се на последно споменатия и стиснаха леко. Тя се замята в борба да си поеме дъх. Оня притисна устните си към нейните с такава сила, че тя не само можа да установи липсата на някои зъби в устата му, но и да посочи кои точно. Острите му мустаци я бодяха по брадичката и страните.

— Тихичко — прошепна той, — само загряваме. Тряя ’си запазиш силиците — той се надигна, изправи се на колене и посегна да си разкопчава панталоните.

Тя се бореше, дращейки и ритайки. Той притисна ръцете й под коленете си и краката й не уцелиха нищо. Тя изпищя. Мъжът я зашлеви в отговор. Шокът я разтърси и тя се взираше зашеметена, докато той продължаваше тромаво да се разкопчава. Болката още не я бе заляла, не напълно. Натрупваше се в бузата и добавяше още масло в огъня. През насълзените си очи, тя го видя върху себе си като че наблюдаваше сцената от разстояние. Отделните звуци се сливаха в тъпо бучене. Тя виждаше напуканите му устни да се движат, мускулите на врата да се разместват, дългите жилки, но не чуваше думите. Освободи едната си ръка, но той отново я хвана и притисна още веднъж.