Читать «Авемпарта» онлайн - страница 39

Майкъл Дж. Съливан

— Мога да ви уверя, че крал Фредрик ще склони глава пред имперския трон, когато настъпи времето — каза епископът на Галеаннон.

— И че не трябва да се безпокоите за пшеничните ниви на Маранон — каза епископът на въпросното кралство.

— Както виждате, роялисткият проблем е елиминиран — увери ги Гай. — Отне ни почти поколение, но църквата съумя да внедри верни империалисти на ключови позиции във всяко едно кралство, с дребното изключение на Меленгар, където нещата не протекоха изцяло по план. Този пропуск бързо ще бъде поправен по природа на уникалността си. Щом Ръфъс бъде обявен за император, всички други кралства ще признаят властта му и Меленгар ще капитулира пред алтернативата на войната с остатъка от Аврин. Така че обединението на Аврин е вече изпълнено. Просто не сме направили този факт публично известен.

Това предизвика шепот из залата.

— Знаех, че напредваме успешно — каза Салдур на архиепископа, — но нямах представа, че сме толкова напреднали.

— Коронацията на Брага като крал на Меленгар щеше да бъде последната стъпка — отвърна Галиен разочаровано. От всички подготвяни за Новата империя кралства, само Салдур се бе провалил.

— А националистите? — запита прелатът на Ратибор. — Бройката им се увеличава. Невъзможно е просто да ги игнорирате.

— Националистите ще бъдат проблем — призна Гай. — С години серетите наблюдават Гаунт и следовниците му. Финансира ги фамилията ДеЛур, както и неколцина други могъщи търговски картели в Делгос. Тази република се е наслаждавала на свободата си прекалено дълго, за да бъде убедена в предимствата на централната власт. Те вече се страхуват от самата идея за обединена империя. Така че сме наясно със съпротивата, която ще окажат. Ще трябва да бъдат сразени на бойното поле, което е още една причина за избирането на Ръфъс. Той е безмилостен военачалник. Първото му дело като император ще бъде смазването на националистите. Делгос ще падне скоро след това.

— Разполагаме ли с нужните за това войници? — запита прелат Криндъл, местният историк. — Тур Дел Фур е защитен от джуджешка крепост. Може да издържи двегодишна обсада от Дакка.

— Работил съм точно върху този проблем и мисля, че ще разполагам с уникално разрешение.

— И какво представлява то? — запита подозрително Галиен.

Луис Гай вдигна поглед:

— Архиепископе, много любезно от ваша страна да се присъедините. Изпратих да ви съобщят за началото на срещата преди близо час.

— Възнамеряваш да ме напляскаш за закъснението ли, Гай? Или просто се опитваш да отбегнеш въпроса ми?

— Не сте готови да чуете отговора на това питане — отвърна стражът, което му докара укорителен поглед от страна на архиепископа. — Ако ви кажех, нямаше да повярвате и определено не бихте дали одобрението си. Но когато времето настъпи и стане наложително, бъдете напълно уверени, че крепостта Дръминдор ще падне и Делгос заедно с нея.

Архиепископът леко се навъси, но преди да каже нещо, Салдур попита: